За гроба на Левски
Тази година се навършват 137 години от избухването на Априлското въстание. И се подсетих за един спор, който, мине се не мине време, и се появява в публичното пространство. Спорът за гроба на Левски. През годините учени, писатели и аматьори търсеха и намираха тоя гроб къде ли не – в църквата “Света Петка Самарджийска”, в църквата “Света Петка – стара”, на Капуз кале. Стотици страници се изписаха на тая тема. Скоро много време гледах и едно предаване на Карбовски, в което гражданинът Павел Кипров, обясняваше, че Ванга му поверила, че гробът на Левски е в църквата “Свети Никола Мираклийски” в центъра на София. И питаше този гражданин: “Има ли българин, който не иска да знае къде е гробът на Левски?” Е, има г-н Кипров. Аз. Не искам да знам къде е гробът на Васил Левски. Не искам, защото смятам, че историята неслучайно е отредила най-големият, приравнен с апостолите, да няма гроб. Да е навсякъде, сред българския народ, така, както е бил приживе. И не ми се налага Ванга или някой мастит учен да ми казва къде е гробът на Левски. Защото аз знам къде е. Така, както го знае всеки родолюбив българин – той е в сърцата ни.
