В очакване на втори златен шанс

Преди време една колежка ми гледа на карта, ей така, на шега. Направихме всичките необходими процедури преди това – аз разбърках картите, а тя ги подреди, както си му е реда на тази гледанка. Беше я научила от някаква баба. Това беше единствената гледанка, която моята колежка знаеше и на която беше запомнила коя карта как се тълкува. В една обедна почивка всички се бяхме наредили около нея и чакахме да чуем съдбата си. Мъжете от офиса ни гледаха странно как се заливаме от смях в кухнята, но нали знаете – женска му работа :). Пък и “гадателката” много интересно разказваше историите ни.

Чаках си реда с нетърпение. То не бяха една тъмнокоси мъже, които гледат наляво и надясно, и руси имаше, но единственото по-съществено нещо, което ме заинтригува е, че през живота си съм пропуснала някаква огромна възможност, от онези съдбовните. Тази мисъл сега не ми дава мира и не мога да се сетя кой е бил този златен шанс. Имам някакви догадки само, но пък може ли човек да разбере, че нещото, което пропуска, всъщност ще се окаже златна мина в бъдеще. Успокоявам се с това, че поне птичето ми е кацнало на рамото, избрало е мен :).

Ако трябва да избягам от сферата на предсказанията, наистина имам чувството, че съм пропуснала някоя златна възможност, още преди картите да го покажат. Такова усещане имам от няколко години, когато ми се случи едно събитие, което преобърна представата ми за света из основи. Подозирам, че вътре в това събитие е била и моята възможност за по-добър живот, която не съм разпознала. Тогава бях съвсем друг човек, сега вече виждам не само с очите си. Иска ми се да вярвам, че ще ми се даде втори шанс – този път ще го уловя със сигурност.

Google+ Comments