Дреме ми за каузите

Дреме ми на маратонките за „каузите“ им.

Помня как преди пет години в една голяма компания за спортни стоки ни навиха да подкрепим „зелена“ инициатива. За всеки продаден чифт маратонки щели да засаждат дървета. Звучи добре. Само че дърветата ги садяха някакви студенти доброволци. А ние, маркетинг екипът, се занимавахме със снимки и видеа как „спасяваме планетата“. Бюджетът за тези снимки беше по-голям от целия бюджет за засаждането на дърветата. Това беше първият ми урок: благотворителността се превърна в реклама.

Много хора смятат, че спонсорирането на каузи е положително. И е, но само ако е искрено. Проблемът е, че зад тези „благородни“ жестове почти винаги стои сметка. Не е задължително злонамерено. Но е цинично. Фирмите го правят, за да подобрят имиджа си, да привлекат клиенти, да увеличат печалбите си. Често жертват истинската полза за каузата в името на PR-а.

В една агенция за недвижими имоти, където работих по-късно, организирахме благотворителна акция за сиропиталище. Агентите трябваше да дарим част от комисионните си. Не е лошо. Но паралелно с това пуснахме огромна рекламна кампания, в която ни представяха като „грижовни“ и „социално отговорни“. Усещането беше, че правим повече реклама на себе си, отколкото помощ на децата. Да, получихме нови запитвания. Но вътрешно се чувствах неловко.

Това е и причината да не вярвам особено на „greenwashing“-а. Знаете, когато една компания се представя за екологична, а всъщност е всичко друго. Виждам го всеки ден. Рекламират био продукти, но опаковките им са пластмасови. Говорят за устойчиво развитие, но замърсяват въздуха и водата. И хората им вярват. Защото сме свикнали да виждаме каузи като част от маркетинговата стратегия.

И тук е парадоксът. Ако една компания наистина иска да помогне, трябва да го направи тихо и скромно. Без хвалби, без публичност. Но това е трудно в свят, в който всичко е PR. Аз лично съм започнал да разглеждам всяка „благотворителна“ кампания с доза скептицизъм. Запитвам се: каква е истинската цел? Кой печели от това? Каква е цената на тази „доброта“?

Не казвам, че всички спонсорства са фалшиви. Има и истински хора, които наистина искат да помогнат. Но е важно да можем да разграничим истинското от фалшивото. Да не се поддаваме на манипулации. Да не купуваме продукти само защото са „социално отговорни“. Да мислим с главите си.

Затова, ако искате да помогнете на някого, не го правете, за да се чувствате добре или да впечатлите някого. Правете го, защото наистина искате да направите нещо добро. Без да очаквате нищо в замяна. Защото в крайна сметка, добротата трябва да е безкористна. Иначе е просто маркетинг.