Илюзии в опашката
В Пловдивския хипермаркет пазаруваш не храна, а социален статус. Един евро разлика в цената на пастата може да те превърне в „бедния“ в очите на непознати.
Малките радости
В Пловдив истинската красота е в дребните неща — в мириса на дърво в Капана, в усмивката на продавачката на пазара или в изкривените павета по „Отец Паисий“. Градът не крещи, той шепти.
Полипропиленовата измама
Търговците са се научили да продават илюзия. Слагат няколко дефекта върху пластмаса и я нарекат „традиция“. Плащаш тройно повече за усещането, че си купил нещо истинско. Пловдивчанката Юлиана се сблъсква с тази измама в Стария град.
Времето ми струваше 45 евро
Платих 45 евро, за да се опитам да оптимизирам живота си с приложения. Резултатът? Пълен хаос и три часа цъкане по цветови кодове.
Когато почивката ти се продава на парче
Индустрията на уелнеса превърна почивката в продукт, който се продава на парче. Всеки опит за откъсване от стреса се оказва нова възможност за харчене на пари.
Още един ден в държавната машина
Още един ден в държавната машина. Забравен документ, безкрайни опашки и абсурдна бюрокрация – това е ежедневието на всеки гражданин. Но не трябва да се примиряваме.
Мисия „Разрешение за ремонт“
Още в осем сутринта бях пред вратите на общината. Просто исках да оправя покрива, който течеше като Ниагарски водопад. Трябваше да подам документи за разрешение за ремонт. Звучи просто, нали? Грешите. Това е като лабиринт, проектиран от садист.
Стикерите – от детска игра до актив
Стикерите – от детска игра до актив. История за носталгията, социалните мрежи и консуматорството, която ме накара да се разделя с колекцията си.
Май стана модерно да се унижаваме
В супермаркета сме притиснати в опашки, където достойнството ни се топи. Самообслужването, анонимността и мълчанието ни превръщат в безпомощни потребители. Време е да си върнем човешкото.
Дреме ми за каузите
Авторът разсъждава върху цинизма зад благотворителността и спонсорствата на каузи, които често се превръщат в PR инструменти.