Еволюция и деградация

Харесва ми, че хората могат да еволюират, но не в онзи типично Дарвинов смисъл, който отнема хиляди години, а умствено, докато трае един човешки живот. Както е казал народът – животът учи. Ако пък не се научиш, той ще ти предостави тази възможност стотици пъти, докато най-сетне не го минеш този урок. Ние сме създадени да се развиване все пак, а ако може да дадем и своя принос за напредъка на човечеството – още по-добре.

Деградацията, или обратното развитие, е нещо което уж не ни е в природата, но все пак се случва. Аз го свързвам с монотонна работа, в която за теб няма перспектива. Тя несъмнено води до затъпяване, колкото и да не ми се иска да използвам тази дума. Ако сте в такава ситуация и тя не ви удовлетворява, търсете изход, поинтересувайте какви са опциите ви с опита, който имате.

Естественият стремеж на човека е да върви напред, а не назад, но дори в някой момент да ви се наложи да направите крачка назад с ясното съзнание, че след време тя ще доведе до две напред, не се колебайте, а я направете. Щом виждате перспектива във възможността, която ви се предоставя, значи има смисъл за малко да забавите развитието си, знаейки, че това ще доведе до изстрелващ старт в бъдеще.

Аз ви насърчавам към интелектуална еволюция при всеки един удобен момент, но такава, която се простира отвъд житейските уроци, които трябва да научите, и която идва по ваша инициатива. Някои от нещата ви се случват случайно, други вие самите предизвиквате, а най-добре е да има по-малко и от двете.

Google+ Comments