Да си пазим традициите – Лазаровден
Когато бях малка, не обичах да ходим на гости на село, защото ми беше скучно и тихо. Отне ми над 30 години, за да започна да го обичам. Към днешна дата вече съм влюбена. А най-големият виновник за тази обич е усещането на българския дух, на традициите, които виждам как се предават на младите и много ми харесва. Искам да живея точно в такова общество.
Може би трябва да започна оттам, че моето село се намира в Централна южна България. То е голямо и е с около 4 хил. души. Вече е нещо като мини град – с къщите и дворовете и с удобствата на съвремието. Но по-важното е, че не са изгубени в модерното. А причината за това е хореограф, който се повил в читалището преди вече 15 години. Именно негова е заслугата да се зароди и предаде тази любов към традициите.
Изключително възхитена съм как има 5 възрастови групи в танцовия състав. Освен че постоянно посещават фестивали, всички те пресъздават и български традиции на големи празници. Например преди седмица на Лазаровден, всички малки момичета бяха облечени като лазарки. Бяха разделени на групи и обикаляха из селото, като всяка от тях имаше задача. Влизат във всяка къща, на която стопаните желаят, и пеят песни за берекет и благоденствие.
Красивите лазарки носят със себе си и специални кошници, които им помагат за изпълняване на ритуалите. Когато приключат с наричанията си, всеки стопанин е добре да им остави дар. Някои избират да дадат парички. Други им дават благинки. Трети пък залагат на подаръци като чорапи, шалове и подобни. Тези дарове са за благодарност и за да „хванат“ наричанията.
На Коледа пък по домовете минават момчета коледари. На големите празници се организира на центъра на селото кръшно хоро с танцьори и жители. Много е красиво, пълни сърцето и душата. Нека си пазим традициите, хубаво е!
