Защо губим концентрация на работа?

Ако работите в офис пред компютър по цял ден, най-вероятно сте се сблъсквали с проблема със загубата на концентрация точно когато музата ви е “ударила”. Причината се дължи на много фактори от заобикалящата ни среда и може да повлия на цялостната ни продуктивност на работното място. Днес ще ви споделя личните си наблюденията, както и това, което са ми разказвали мои познати.

Сещате ли се за онези огромни офис пространства, пълни с индивидуални кабинки, или т.нар. cubicles. Няма как да не сте ги виждали по филмите, а и те вече навлязоха и в нашите офиси. Аз засега не съм седяла в такава кабинка, но съм чувала, че било депресиращо и самотно. Там действително може да ти секне музата за работа, ако се чувстваш като в клаустрофобичен затвор. Но пък си мисля, че би било идеално за хора, които обичат да са изолирани от останалите, а и имаш свое лично пространство, което на практика е твоят персонален малък офис.

За следващия дразнител мога вече да говоря от личен опит. Шумните колеги са нещо, действащо разконцентриращо. Защо все държат да разказват историята на живота си точно когато имаш най-много работа? Все пак сте дошли да работите, не да си приказвате по цял ден. Ако им направите забележка, ще влезете в конфликт, ако ги обадите на ръководството – също. Може да подходите малко по-хитро с фраза от типа: “Я, колко часа стана. Дайте малко да поработим.” Но я кажете с един спокоен тон, а не ядосано, за да се усетят останалите и да им стане неудобно. Слушалките са един добър, но временен вариант, защото не ми се струва полезно по цял ден да слушаш силно увеличена музика толкова близо до ушите ти, за да заглушиш страничния шум.

Модерните офиси не забраняват влизането в социални мрежи, стига да не се прекалява, но едно съобщение там, получено, когато сте “във вихъра си”, може да се отрази на музата ви за работа. То сякаш ви приканва да го прочетете, а щом го направите, губите концентрация и после ви отнема време да се върнете към задачата си. Това също ми се случва често, но любопитството ми винаги надделява. Може би трябва да си изключвам звука, а не да го слагам на вибрация.

Тук споменавам и спешните неща, които изникват в работата по средата на някоя друга задача, която извършвате в момента и която незнайно защо днес върви със скоростта на светлината. Тогава идва друга по-спешна и край – като се върнете пак на първата, потокът от мисли е спрял да тече обилно. Но такива са рисковете на професията, а и мисля, че е добре от време на време да сме под стрес, за да си тренираме психиката. Не че го предпочитам, но така се каляваме за по-нататък в живота.

Google+ Comments