За спомените на цял един народ
През последната година се вълнувам от темата за народната памет. Далеч съм от мисълта, че това обхваща единствено революционния и освобожденския период. Моите интереси се простират по-назад във времето и включват обичаите, традициите и причините за тях.
По пътя на познанието и задоволяването на интереса ми помогнаха някои четива. Става въпрос за „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Стопанката на Господ“. Предполагам, че сте запознати с тези заглавия, защото нашумяха доста. Това обаче не трябва да създава чувство за прекалена комерсиализация и ниска стойност.
Всъщност тези две книги бяха едни от първите ми четива в темата за българските обичаи. Препоръчвам ги, тъй като са написани изключително достъпно и увлекателно, а информацията в тях е повече от интересна. В „Стопанката на Господ“ се обръща внимание на всеки един обичай – защо и как се появява, с всички подробности около прилагането му. Разказите за тях идват от възрастните хора в едно малко селце, като тук е преплетено истинското преживяване с мистичното и магичното.
„Бабо, разкажи ми спомен“ обхваща отново традициите ни като народ и то времето, когато са били първите прабългари по нашите земи. Тук обаче историите се преплитат с битовото и ежедневното. Текстът върви като роман, но съдържа и проверени факти.
Според мен е важно на българския пазар да има подобни четива, защото не само разширяват кръгозора ни, но и защото ни карат да се чувстваме по-свързанис корените си. Досега съм празнувала много от празниците ни с прилежащите им традиции, но никога не съм си обяснявала защо е така. Именно навлизането в дълбочината на осъзнатото знание ни кара да запазим спомена и да го предадем на идните поколения.
За да не ви звучат прекалено клиширано и безоснователно разпалени думите ми, ви предлагам просто от чисто любопитство да се запознаете с подобни четива. Те не само ще ви дадат информация, но и ще ви заразят с българщината, ще разберете колко надълбоко в земята са нашите корени и колко сме специални като народ.