В търсене на призванието
Малко са хората, които инстинктивно знаят с какво искат да се занимават. Тук не става въпрос непременно за работа, а за намирането на призвание и изразяване на себе си чрез него. То може да се подвизава и извън работата по принцип, просто сме свикнали да го асоциираме с нея, понеже тя е тази, която ни носи доходи и заема голяма част от нашето време.
И така, ако се опитваш да разбереш какво е призванието ти, обърни се назад и погледни в миналото. Преди да кажеш на живота си какво искаш от него, чуй какво той има да ти каже за това какъв си. Порови се в нещата, които си постигнал, и потърси обединяващо звено на всички тях – нещо, което си вършил с въодушевление и ти е било безкрайно приятно.
Намирането на призванието обаче не е самостоятелен процес, в него участват много хора, с които си се срещал и които по един или друг начин са ти дали по нещо без в този момент да си го осъзнавал. Срещите с останалите и случките покрай тях те оформят като човек, което значи, че допринасят за това какъв си сега и се отразяват на това какъв искаш да бъдеш в бъдеще.
Съществува един мит, че когато намериш себе си и призванието, към което така дълго си се стремил, ще ти е лесно, защото най-накрая ще си такъв, какъвто искаш да бъдеш. Какво правиш после обаче? После идва трудната част – да постигнеш нивото, което сам си си задал.
