Приемна грижа
Наскоро четох за кампания за набиране на приемни семейства. Стана ми интересно и се замислих какво е да отглеждаш чуждо дете. Това е добър вариант за хора, които не могат да си имат свое, или за тези които са загубили такова. Знам, че за да осиновиш дете се чака с години и не е никак лесно. Когато се оставят деца по домовете става мигом, а за да вземеш такова се чака дълго. Просто системата и бюрокрацията в България е такава – тромава.
А каква е разликата между двете – осиновяване и приемна грижа? При първия метод се получават родителски права, а втория процеса на отглеждане и грижи е временен. При приемната грижа, истинските родители нямат възможност за отглеждане на децата си и ги поверяват на грижи на други лица.
За да станеш приемен родител трябва да отговаряш на ред показатели. Чувала съм, че се минава през курс на обучение, след което се проучват кандидатите. После трябва двете страни да се запознаят и след това се одобрява от специална комисия. В различните случаи това може да трае дълго време – дори години.
Знам всичко това от моя позната, която загуби детето си в катастрофа. След този инцидент, със съпруга й решиха да се грижат за детенце. Измина доста време, докато това се случи. Слава Богу, в момента имат момченце и са много щастливи. Дома им е изпълнен със смях и веселие. Понякога и с рев, разбира се 🙂
