Най-вкусната бисквитена торта е с крем маскарпоне
За какво се сещате, когато чуете бисквитена торта? Аз се сещам за студентските години, когато в училищните столове предлагаха нещо подобно на торта – то беше с блатове от бисквити, слепени с розово или жълтеникаво нишесте. В последствие съм виждала такива и по някои готови витрини в супермаркетите, но този сладък деликатес никога не ми е бил от любимите.
Затова съвсем до скоро избягвах да ям бисквитена торта. Тя пораждаше у мен повече негативни, отколкото позитивни емоции. Поради тази причина преди няколко дни, когато бях на гости у една приятелка, помежду ни се проведе следния диалог:
- Искаш ли да ти отрежа парче торта?
- Каква е?
- Бисквитена.
- О, тогава не искам…
- Но защо, тази е много вкусна, с крем маскарпоне и портокали.
Зачудих се що за рецепта за бисквитена торта ще е със сирене маскарпоне, та и с плодове. Престраших се да опитам и се съгласих да ми сложат едно малко парченце. Обаче знаете ли какво се случи? След това малко парченце последва друго, по-голямо. След него пък помолих да ми сложат малко да си занеса вкъщи. Не бях яла нещо толкова вкусно и апетитно до сега! Нямаше нищо общо с познатите ми нишестета!
Попитах приятелката ми как е направила такава вкусотия и се оказа, че никак не е толкова трудно колкото съм си мислела. Дори ми изпрати линк към рецептата, може да го видите в горния абзац.
А сега и да ви се похваля! Вчера и аз направих за първи път в живота си тази прекрасна бисквитена торта с маскарпоне и портокали. Получи се също толкова вкусно! Дори й сложих малко разтопен на водна баня шоколад върху орехите. Мисля, че се комбинира доста успешно с останалите съставки.
Не вярвам колко дълго време съм живяла в заблуда, че тортите с бисквити не са ми по вкуса. А то се оказва, че всичко опирало чисто и просто до рецептата. Ще запомня за друг път да не действам толкова предубедено и да не си вадя прибързани заключения.
