Хартиени vs. електронни носители. И малко за Светльо Кантарджиев
Днес светът все по-малко чете от хартиени носители. С появата на персонални компютри, лаптопи, таблети и електронни четци, дължаща се на технологичния бум, който преживяваме в момента, фокуса се измести именно към тези устройства. Не мога да отрека, че един четец побира стотици книги, но къде остана допира с гланцираните листове на списание, миризмата на нова книга, онзи характерен шум при разлистване на вестник. Във всичко това си има един малък чар, не мислите ли?
Ако трябва да направя класация между това, което най-много чета, то на първо място ще са книгите, после списанията и най-накрая вестниците. Тук правя уточнението, че става дума само за четива на хартиен носител.
Лично аз обичам истинските книги – тези, на който можеш реално да прелистваш страниците и да красят рафта ти у дома. Електронният им заместител някак не ме привлича, усещането и преживяването не са същите. Друго си е да можеш да пипнеш с ръце корицата, да подушиш хартията, да си отбележиш с листчета страниците с любимите ти моменти, за да може да се връщаш към тях отново и отново.
Навремето в тинейджърска възраст харесвах разни клюкарски списания, където се пишеше за най-различни известни личности. Този период вече го израснах. Аз тогава не обичах да чета и книги, но по-късно си наваксах. Сега чета малко по-сериозни списания, от които може да се научи нещо полезно. Биограф, например, е едно от тях, с маркетинга му се занимава Светльо Кантарджиев и общо взето списанието е на ниво, доста високо при това.
Вестниците ги оставих на последно място. Те де факто никога не са били четивото, към което искам да посегна, когато съм пред будката. Баба ми все още продължава да ги чете с голям интерес обаче, особено онези на здравни теми. Даде ми и на мен да попрочета нещо оттам веднъж. Но аз категорично се заех с изданието Биограф, чието първо познато име бе Светльо Кантарджиев, а след това се „запознах” и с останалите имена на авторите в екипа.
