Бихте ли се преместили в чужбина по любов?
Любовта е най-великото чувство, в това няма съмнение. Тя те кара да виждаш с розови очила светлината в края на тунела и дори да се държиш по-глупаво, отколкото си си мислил, че можеш. За докоснатите от нея тези думи навярно не са изненада.
Какво правим обаче, когато любовта на живота ти е на хиляди километри от теб? Един от двамата все някога ще се наложи да се премести. Ако трябва да разсъждаваме разумно, за предпочитане е да живеете в по-развитата от двете страни не само защото там има повече възможности за работа и животът е по-добре уреден, а и защото когато се появят деца, трябва да им осигурите най-добрия старт.
Аз лично не бих имала никакви страхове да се преместя в непозната страна, харесвам новите начала твърде много. Харесва ми и да мога да се развълнувам за нещо, което ще разтърси живота ми из основи. И не по любов бих се преместила в чужбина, важното е нещо да се случва, да има разнообразие, въодушевление и т.н. Разбира се, че любимият Пловдив би ми липсвал, все пак той ме е отгледал и приютявал дълги години, но когато дойде време птичето да отлети, никой не може да го спре. А когато любовта е замесена, още по-малко.
Аз съм на мнение, че човек трябва да се поставя в ситуации извън зоната му на комфорт, дори да са хипотетични, както в случая. Засега не съм тръгнала наникъде, но ми беше интересно сама да се провокирам с тази тема, за да видя как ще разсъждава мозъкът ми по нея. Харесвам го, днес се представи добре 😉
Ами, не знам. Аз лично не мога току-така да тръгна нанякъде. Ще ми трябват малко пари, докато се устроя. Трябва да знам поне първоначално къде ще живея. Ами работата? Все по-трудно става да си намериш добра работа, а на чужденците не винаги се гледа с добро око. Да, хубаво е да правиш нови неща, но аз предпочитам и да ги пообмислям преди това.
Интересни неща се случват на смелите 😉 The sky is the limit!