Детски спомени
Пловдив е един от най-древните градове в света. Известен е със седемте си тепета, Римския стадион, Стария град и още стотици забележителности. Общо взето от всякъде лъха история.
Но истината е, че Пловдив е не само древност. Той е и усещане, дух, дори миризма. А аз го свързвам само с една – тази на хмел. Ще си помислите, че има нещо общо с бирата. Всъщност е и да, и не. Историята ми с хмела започна от един детски спомен при първото ми ходене на футболен мач, когато бях на 6.
С баща ми пътувахме към стадиона, който се намираше на 3 булеварда разстояние. А аз бях с тениска и шалче на любимия отбор. Спомням си, че когато наближихме, огромна тълпа запалянковци беше затворила улицата. Не бях виждала толкова хора и естествено се притесних, но много смело не заплаках. Със слизането от автобуса за първи път усетих миризмата – на чист хмел. Помислих, че е от хората и казах на баща ми, че тези фенове миришат много странно. А той, с усмивка за детската ми невинност и леко притеснен дали някой не ме е чул, ми обясни, че малко по-надолу от стадиона има голям завод, в който произвеждат бира, а тя се прави от хмел. Показа ми и високия комин, от който излизаше бял дим. Това беше ароматът на хмела. Първоначално не осъзнавах какво означава това, просто миришеше ужасно – хем на сладко, хем задушливо, хем хубаво. Някаква много странна комбинация от аромати, асорти от всичко хубаво и лошо.
След години дойде време да избера и гимназия. По случайност или не, се записах точно в тази, която е най-близо до стадиона и до фабриката. Пет години всеки ден точно в 12 и след това отново в 16 часа се усещаше силно тази миризма. Но въпреки че често го вдишвах, не бях привикнала напълно. Винаги го усещах.
С годините Пловдив започна постоянно да ми мирише на хмел. Разхождах ли се по Главната, Гребната, в Градската градина, дори да изляза на терасата вкъщи. Хмел. Но вече не беше така натрапчив за моите сетива. Осъзнах, че този аромат се е превърнал в част от живота ми, от всичко хубаво и лошо. Никога не мога да го объркам, никога да не мога да го забравя, никога няма да си тръгне от мен… И никой друг град няма да ми мирише така, както Пловдив – на хмел и на спомени.
