Живеем в Ерата на Водолея част 1
Предполагам, че сте чували за различните епохи, но не тези, които са обусловени от пребиваването на хората на земята, а тези, които са свързани с цялостното движение в космичния свят.
Бихме могли да кажем, че епохите са като сезоните на годината, но вместо да се отнасят за едногодишен цикъл, те се отнасят за цикъл от повече от 25 000 години. Точно както една година е времето, което е необходимо на Земята да заобиколи Слънцето, близо 26 000 години е времето, необходимо на цялата ни Слънчева система да се завърти около централното слънце на галактиката – Алсион. В този смисъл епохите се различават една от друга по зодиака и неговите знаци като еталон, както и от човешкото отбелязване на периода на развитие.
Общо има 12 епохи, които се определят от относителното положение на Слънчевата система по отношение на всяка една от тях. Били сме приблизително 2 000 години в така наречената епоха на Рибите, а през последните 21 години сме преминали към новата ера – тази на Водолея. Въпреки това, според различи учени точният ден на смяна на новия цикъл е 4 февруари 1962 г. Посочена е точно тази дата като началото на нова ера, тъй като в този ден планетите от Слънчевата система са били подравнени в съзвездието Водолей.
Концепцията на новата ера тотално променя правила на живота в които сме свикнали да живеем. Постепенно предвещава и промяна в еволюционното развитие и най-вече в духовното. Според много проучвания преходът от Ерата на Риби към тази на Водолей е като да преминем от зимата към пролетта. Това е така, тъй като епохата на Риби бе описана като най-мрачната от всички, където ценностите на човека бяха обърнати изцяло в материално отношение и той е бил толкова далеч от духа.
Сега обаче времената на Водолея променят енергията и тя ще е обърната около преживяванията, чувствата, уважението, любовта към човека и другите около него, с които ще дойде краят на разделенията, ограниченията и йерархиите.
Вече трябва да обърнем внимание на това, което чувстваме, отколкото на това, което мисли, да слушаме повече, отколкото да казваме и най-вече да слушаме себе си, за да растем.
