Защо вече не гледам телевизия
Телевизията за мен вече е табу! Мога да го кажа абсолютно категорично. Избягвам всякакъв контакт с каквато и да форма на телевизионно присъствие. Причината е много проста – тотално разочарование от създаваното съдържание.
Помня моментите, когато в България тепърва навлизаше кабелната телевизия с безбройните опции и канали, които даваха разнообразна информация. С нетърпение очаквах не едно, а поне пет предавания. Съжалявах, че нямах времето и възможността да гледам няколко неща едновременно. Но нещата бързо се промениха…
От масовото съдържание постепенно започнаха да се специализират определени тематики, предавания, канали. В това няма нищо лошо, но пагубното идва от факта, че определени хора си плащат за създаването на именно такова телевизионно присъствие. Струва ви се, че се влияя от конспиративни теории? Тогава пуснете своя телевизор на някой новопоявил се канал, на националните и дори на обществената телевизия. Гледайте една и съща емисия новини и вижте как се представя информацията. Гарантирам ви, че със сигурност тогава ще забележите, че се обслужват нечии интереси.
Това са само информационният и новинарският поток. А с публицистичните и развлекателните предавания? Всъщност публицистика почти няма, а в ентъртеймънт бг предавания и програми се появяват едни и също до болка познати личности. Защо да искам да ги гледам пак и да навлизам толкова в личното им пространство? Те дори не могат да ме спечелят със словата и смисъла на думите си.
Забелязвам обаче, че този феномен не е национален, а световен. Ако в многомилионните държави все пак има някаква регулация и качествено съдържание, то пак не е по всички програми. Лошото е, че тази порочна практика се предава и в сериалите, и във филмите, където липсва критичността и обективната представа на действителността. В опитите си да копират добре продавани продукции, слушаме едни и същи шеги и гледаме сходни ситуации.
Чувствам, че вече няма какво да ме изненада и затова вече не гледам телевизия. Намирам своята алтернатива в четенето, хобитата и развиването на нови умения. А телевизорът е вън от къщата и живота ми.
