За агресията в училище
Здравейте, приятели! Сигурно не ви учудва темата на днешната ми публикация, за какво да пиша, ако не за проблеми. Макар че аз много мислих дали темата да не бъде за агресията изобщо. Защото твърдо смятам, че това, което виждаме в българското училище, е това, което нашите деца попиват на улицата, в семейството, по телевизията и въобще в живота. Все по-често по новините съобщават за бити учители, за бити ученици или за малолетни и непълнолетни, които по особено жесток начин посягат на живота на свои съученици и приятели или пък на своя живот. Накъде върви светът, се питам аз. И коя е причината за ескалирането на тази агресия сред нашата младеж. Безспорно е доказано, че при общуването си навън децата повтарят модела на общуване в своите семейства. В тоя смисъл няма нищо чудно, че обикновено децата, упражняващи насилие, са от семейства, в които се упражнява насилие върху детето или родителите упражняват насилие помежду си. Затова от семейството трябва да започне превенцията на враждебното поведение и насилието. Действително в училищата вече има училищни психолози, но без да се обиждат, повечето от тях не работят предварително, а се намесват, когато вече проблемът е възникнал. Според мен, училищните психолози трябва да работят в много тясно сътрудничество с класните ръководители, въобще с учителите и с родителите, за да могат да хванат в зародиш едно такова социопатично поведение. Отделен е въпросът, че всъщност длъжността се води педагогически съветник и много от директорите на училищата си позволяват да назначават хора без образование по психология. Учителите пък ежедневно трябва да работят за изграждането на една ценностна система, която да отдалечи децата от присъщата за възрастта жестокост. Към родителите – говорете със своите деца, знайте с кого дружат, къде ходят, какви филми гледат. Това е накратко по темата! Ще се радвам, ако се включат и психолози да изложат своето виждане.
