Сякаш живеем чужд живот
Стените, зад които сме се скрили, са високи. Там сме сложили собственото си аз, чувстваме се на сигурно място. Толкова много сме свикнали да отговаряме на нечии очаквания, че не си позволяваме да сме себе си, за да не разочароваме и да не бъдем отхвърлени.
Сякаш живеем чужд живот – този, който другите искат да имаме. Виждаме се не през собствените си очи, а през тези на другите. В стремежа си да им угодим се превръщаме в нещо, което не сме. Състезаваме се с останалите по красота, мускули, имоти, коли, телефони… и то твърде показно. Такива ли сме всъщност или такъв имидж искаме да си изградим, за да ни харесват? Нима е срамно да сме по-различни?
В днешния свят има много всеобщи схващания за какво ли не, които се приемат за норма от всички. Ето защо всеки се стреми да се доближи колкото се може повече до тази норма, за да се чувства нормален, вписващ се, един от тях и т.н.
Дали в този свят въобще ни е възможно да бъдем такива, каквито сме? Той се стреми към уеднаквяване, ние се стремим да се впишем, а с тези универсални норми всички клоним към едно и също нещо.
Замисляли ли сте се дали нещата, от които се интересувате, наистина ви интересуват? Може би актуалността им сред всички останали ви кара и вас да искате да ги знаете просто за да се впишете. Не е изключено тези интереси да не са ваши собствени, а възприети.
Мнението на околните за вас не бива да бъде по-ценно от собственото ви. Не живейте живота си, за да угодите на другите, живейте го за себе си, ако може да устоите на натиска.
