Стоицизмът и медитацията
Основното положение в практиката на стоиците е осъзнаването на онова, което може да бъде контролирано, и останалото, което не може.
Няма смисъл да се тревожим за неща, които са изцяло извън контрола ни. Трябва да сме наясно върху кое можем да въздействаме и върху кое не можем. Така ще се предпазим от негативните чувства. Човек не се разстройва от събитията, а от начина по-който ги приема.
Дзен будизмът използва медитацията като средство за опознаване на емоциите и желанията и за освобождаване от тях. Въпросът не е само да изчистим ума си, а да наблюдаваме проявяването на мислите и чувствата без да бъдем превзети от тях.
Друга от тайните за овладяване на гъвкавостта е ясното осъзнаване в кое време живеем. Настоящето е единственото, което съществува. Не бива да се тревожим за бъдещето, а да оценяваме нещата такива каквито са точно в този момент. Намираме се тук и сега. Единственият момент, в който сме живи е настоящия. Нещата, които обичаме са като листата на дървото – могат да паднат във всеки момент, в който задуха вятър. Промяната, която ни заобикаля не е нещо изключително тя е част от същността на вселената.
Трябва да знаем, че всичко което притежаваме и всички хора, които обичаме ще изчезнат в даден момент. Този факт не бива да ни натъжава и да предизвика песимизъм. Осъзнаването на непостоянството е полезно, за да обичаме настоящето с хората, които го делим.
Всички човешки неща имат кратък и нетраен срок.
Уаби-саби е японско понятие свързано с красотата на преходната променлива и несъвършена природа на заобикалящия ни свят. Вместо да се стремим към перфектното, по-добре е да се обърнем към несъвършеното – да видим неговата красота. Само несъвършеното и ефимерното притежава истинска красота, защото наподобява природата.
Всеки момент е само тук и сега и никога повече няма да се върне.
А вие изповядвате ли тази философия?
