Реализация на медиците в България – две гледни точки
Вчера спорих с една позната, която учеше медицина. Тя се опитваше да ме увери, че за медиците място в България няма и че всеки трябва да емигрира, докато е време. Така ми говореше, но по нищо не изглеждаше да бърза да си стяга багажа. Не бе опитала и да специализира.
Положението е много отчайващо, не отричам. Всички знаем как стоят нещата в здравеопазването и няма смисъл да ги коментирам. Действително при такова тежко следване и при ниски възможности за реализация е права да протестира. Но освен нея имам и друга приятелка, която завърши същото и веднага си намери място във Варна. Дори през ум не й мина да се изнася. Завърши трета по успех в курса, блесна по време на стажовете, изкара си изпитите за специализация с отлични оценки и вече е действащ лекар. Работи с едни от най-добрите доктори. Помагат й и с търпение й показват тънкостите на “занаята”.
Явно критериите и амбициите на хората са различни. Връщам се отново на познатата ми от вчера. От разговорът си с нея останах с впечатлението, че нямало нито добри специалисти, нито добра апаратура, нито се плащало добре в Пловдив, София или където и да е в България?! (Сами разбирате, че понятието “добре” е доста отвлечено.) Тя не се гордее и с висок успех и не може да разчита и на познати.
За разлика другата от Варна, която е брилянтна, умно прецени да остане в град, в който се усеща остра нужда от добри специалисти. Просто чакат с нетърпение да ги обучат, за да започнат работа възможно най-скоро, разказваше ми тя.
Истината е, че във всяка професия трябва или да си изключително пробивен, или да имаш необходимите познати, които да ти дадат едно рамо. За съжаление е така. Но независимо това, пак няма нищо лесно на този свят. Чувам от български медици в Германия и Англия, че там не им е чак толкова добре, колкото хората се опитават да го изкарат. Даже било по натоварващо с повече стресови ситуации, непрестанни дежурства и тотална липса на личен живот. Ако са добри и са доволни от работата им ги взимат, ако ли не – не могат и там да се реализират.
Явно всичко е обективно и въпрос на личностен избор и цели.