Отново в час
Гледам по новините, че почти 64 хил. първокласници имало тази година, a от тях около 11 хил. били в София. Това са приблизително една шеста от всички деца в България. Знам, че в столицата ни живеят много хора и се радвам, че има толкова много деца, които да пристъпят училищния праг. Цялата ситуация обаче показва за пореден път колко неравностойно е всичко.
Администрация, управление, влас, бизнес, знания, умения и всичко необходимо, за да се развива икономиката, е на едно място. Едва в последно време се правят някакви опити и наченки за децентрализация, но до колко са успешни, е друг въпрос. Знаем, че има инстанции, които никога няма да сменят седалището си и не всички има нужда да го правят, но някои – да.
Има още нещо, което трябва да се вземе предвид. Хората с най-много пари са също в София и да кажем в още няколко по-големи града. Тези хора са сред най-платежоспособната част от населението ни и развитието на малкия и средния бизнес образно казано се крепи на тях. Как да просъществува някое квартално магазинче например, ако няма кой да купува от него. Как хората да купуват, като нямат с какво. Това е важното в по-малките населени места. Няма кой, защото няма как. И е показателно, че именно във Видин, който не е малък град, постъпиха в първи клас най-малко деца от цялата страна тази година.
