От Панем с любов: новата глава в историята на „Игрите на глада“
Тъкмо когато си мислех, че „Игрите на глада“ са приключили завинаги, Сюзан Колинс отново успя да ме изненада. Новината за нова част от антиутопичната ѝ сага буквално ме върна в годините, когато „поглъщах“ по една книга за вечер и тръпнех при всяко включване на Катнис срещу Капитола. През март 2025 г. беше потвърдено, че излиза нов роман от поредицата, озаглавен Sunrise on the Reaping (буквално „Изгрев над жътвата“) – история, която се връща 24 години преди събитията от първата книга, точно по времето на 50-тите Игри на глада – тези, които Хеймитч Абернати печели.
Смел ход от страна на Колинс, защото вместо да надгражда вече познатото, тя пак се гмурка в миналото. Романът ще излезе на 18 март 2026 г., а Lionsgate вече обяви и екранизацията – планирана за края на 2026 г. Историята ще бъде разказана от нов герой, отново от Окръг 12, което създава интересен паралел с Катнис. И макар да не знаем още много, сигурно е едно: отново ще влезем в арената, но този път с още по-мрачен и суров контекст.
Няма как да не спомена колко революционна беше оригиналната трилогия. „Игрите на глада“ (2008), „Възпламеняване“ (2009) и „Сойка-присмехулка“ (2010) промениха не само литературата за подрастващи, но и начина, по който младите читатели гледат на теми като контрол, бунт, саможертва и морал. Катнис Евърдийн не е просто героиня, а символ на съпротива. По-късно, през 2020 г., Колинс публикува Балада за пойните птици и змиите – предистория, фокусирана върху младия Кориолан Сноу, и макар че беше посрещната със смесени реакции, аз лично я харесах заради амбивалентността ѝ.
Сюзан Колинс не просто пише истории – тя ги изгражда като политически и социални огледала. Всяка част от поредицата носи отражение на реални процеси: манипулация чрез медии, класово разделение, насилие като зрелище. И това е причината поредицата да не остарява. Чета я отново в различни моменти от живота си и всеки път откривам нов пласт.
Ще следя с интерес всичко около новата книга и филм – и се надявам Колинс да продължи да ни напомня, че понякога най-силното оръжие не е стрелата, а думата.
