Любимият ми цвят е залезът
Имам си традиция. Всяка вечер обичам да правя многобройни снимки на залеза, защото винаги той е различен. Това мое хоби ме успокоява, отвежда ме в друг свят и ми показва неземна красота. Заснемането на този природен спектакъл приемам като философия, която не се нуждае от думи, а и не може да бъде описана с такива. Трябва да се види и почувства.
Залезите означават бягство от досадния работен ден, те са синоним на любов и свобода, носят романтика и вдъхват надежда за по-добро утре. Те са поезия на хоризонта, когато слънцето целува дълбокото синьо море – някъде там.
Слънчевата светлина е съставена от различни цветове – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово. Синият цвят се разсейва много по-бързо от червения, защото има по-къса дължина на вълната. Следователно синият компонент на светлината се намалява повече на по-големи разстояния.
И тъй като пътят на светлината през атмосферата до земята отнема по-дълго време вечер може да се видят най-вече червените части на светлината. Парадокс е, че най-красивите залези се наблюдават, когато има високи нива на замърсяване на въздуха, защото тогава светлината се отклонява. Красотата явно наистина не познава граници.
Хората, които обикновено снимат залези по време на пътуване и след това ги изпращат на приятели и семейство, сякаш искат да кажат, че са чувствени хора, които имат виждането на художник и искат да бъдат част от този естетически момент.
Нека си признаем, снимки на залези – независимо дали са семпли, с чаша вино на преден план или с влюбена двойка на фокус – носят нещо спокойно, съзерцателно, дори духовно.
