Когато таиш в себе си
Емоции. Понякога прекрасни, друг път негативни. Днес ще пиша за лошите и защо трябва да се справяте с тях.
Ще ви споделя моята история и се надявам да ви послужи като добър пример. Всичко започна от една екскурзия, която бе спечелена и планувана за определена дата. Тя бе точно това, от което се нуждаех в дадения момент. Но по стечение на обстоятелствата предстоеше важен повод в семейството ми. И познайте – датата съвпадна точно с пътуването. Какво направих аз в тази ситуация?
Първичната ми реакция бе да се ядосам, да плача, да съм бясна. Това състояние продължи няколко дни. Исках да кажа на семейството ми, че ми дължат една екскурзия, защото не само отпуската, но и парите ми изгоряха. Толкова силно исках да го изкрещя, че не бях способна да чуя каквато и да е друга гледна точка. Но запазих мълчание и таях всичко в себе си.
До какво доведе това ли – до саморазрушение. И тук не говоря за психическото, а за реалните негативи върху здравето. От тази моята ярост и присвиване на устата си докарах разместване на ставата на долната челюст. Това е проблем, който все още не мога да оправя, дори след курс физиотерапия. После последва и възпаление на ухото, което обаче се оказа, че и след правилните медикаменти не се влияе и сега чакам, защото искат да ми правят тест за глухота.
Споделям ви цялата тази негативна информация в положителен смисъл. Изводът е да не се опитвате да изживявате нещата вътрешно, защото те се проявяват външно. Изживейте емоцията. Винаги когато имате какво да кажете, го направете. Тайната е да използвате деликатен изказ, който да не направи ескалация на ситуацията.
