Гостоприемността на българина
Ние българите сме много топъл и гостоприемен народ. В нашите къщи гостите винаги са добре дошли. Независимо дали са канени или не ги посрещаме подобаващо с наредена трапеза. Освен храна сме готови да им дадем и легло за почивка. Аз много пъти съм посрещала гости и за мен е удоволствие къщата да ми е пълна.
В чужбина обаче нещата строят по друг начин. Там много, много не си ходят на гости, дори и роднините. Ако пък това се случи се обаждат предварително за да съобщят за гостуването си.
Аз знам за един случай в Германия, при който дъщеря отива у дома на майка си за да я види. Това се случва по обяд и родителите се хранят. Да, но тъй като дъщерята не се е обадила да каже, че отива не я канят на трапезата си. Представяте ли си, какво нещо? Това ми го разказа една българка, която работи при тях като икономка.
Тя някакси е свикнала с тези порядки, но за нас е направо странно. Това в България няма как да се случи, то си е грехота. Тук родителите дават и последния залък на своите деца. Гледат ги и им помагат морално и финансово докато могат. А там когато навършат 18 години и ги отпращат да живеят самостоятелно. Не им осигуряват дом и добри условия, а ги оставят сами да се борят в трудния живот.
Дори в днешно време на криза у българина все още я има заложена генетично гостоприемността. Може трапезата да е по-бедна, но сърцата ни са богати.
