Една държавна комедия
Мнозина смятат, че политиката е неизчерпаема тема, повод за груби спорове. Ако я приемем за абстрактно понятие, което може да се впише в някой художествен жанр, определено би била причислена към драмата, социалния реализъм, трилъра дори.
Аз пък смятам, че политиката е една голяма комедия. Всеки ден по медиите искат да ни изплашат с новини, чиято цел е уж да ни информира, но обективността е загърбена и заменена от цветущи епитети, лепнати на всеки репортаж, очевидно за манипулация на мнение. Дали си дават сметка, обаче, че вместо това повечето репортажи звучат абсурдно смешно.
Политиката в милата ни Майка България се превърна в едно шоу, което следим в прайм-тайма всеки ден. А може би е сериал, достоен да се съревновава единствено с „Дързост и красота“, защото кажи речи започна по същото време. В него участват колоритни главни герои. Любимката ми е Министърката на младежта и спорта, която според медиите е професор по синтаксис, но която едно синтактично правилно изречение не може да състави. Нейните вместо подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение са набор от сказуеми и ред обстоятелствени пояснения. Накрая никой не открива подлога и допълнението. След нея слагам един друг много колоритен образ, който само се усмихва, ли усмихва и усмихва, говори много, а като те питат близките какво е казал, че и те да се информират, ами и ти не знаеш. Отговаряш смутено: „Ами, усмихваше се“.
Но не бива да им се сърдим на политиците, защото те са просто хора, които за съжаление нямат необходимия опит и никой не ги е подготвил за предизвикателство „да спечелиш доверието и любовта на народа“. Актьори са горките с нераздаден сценарий в един театър, който в най-лошия случай може да продължи 4 години.
