Цветята растат по-добре в кофичките на Лакрима
Имам си едно красивото цъфнало мушкато, поставено… ами в кофичка от кисело мляко Лакрима. Историята е дълга. Още не съм купила саксия.
Имам днес малко време да разкажа как стигнах дотук:
Винаги съм харесвала мушката. Имат едни тумбести снопове от цветове, обвити дръжки в широки зелени листа – винаги са ми приличали на букети в саксия. Майка ми обаче не мислеше така, затова у дома никога не сме гледали мушкато. Едва след като се преместих в нов град, за да уча, и останах на същото място на квартира, си взех мое собствено мушкато и му се радвах на балкона. Всъщност това, което се хвана беше третото. Тъй като у нас поначало нямаше много цветя, и аз никога не съм ги поливала, ми беше доста трудно да се грижа за растение изобщо. Дори се чувствах неподготвена. Но меракът за мушкатото беше по-голям от тревогите ми. Затова и се стегнах.
След като уморих Джоджи и Мушу – първите ми две мушката, дойде ред и на Герда. Да не ви правят впечатление имената. Но все пак реших, че трябва да се казва някак цветето, за което си мечтаех. Та Герда пристигна при мен в кофичка от кисело мляко Лакрима една юнска вечер от приятелка, която беше наблюдател на цветния ми катаклизъм и оплакваше изсъхналите клонки наравно с мен. Спомням си как беше възкликнала – „Леле, ти щом и мушкато умори, смятай…” Ами, аз нямах навика да гледам нищо живо, камо ли цвете, което се нуждае от светлина, проветряване, вода. Добре че не е куче, де. Както и да е!
Поднесе ми Герда, която трепкаше плахо ( мисля, че и тя усещаше че и се пише лошо) и ми се извини, че ми я дава в Лакрима кофичка от мляко, но нямала никакви друго саксии. Но пък тя лично е поставила Герда там.
Та сметнах го за добър знак и оставих Герда да си вирее в кофичката и… взе че й провървя. Аз ли я гледах по-редовно, приятелката ли ми е придала от енергията си, в кофичката Лакрима ли е причината – изобщо не знам, но ми донесе късмет и мисля, че това си е истинско цветно чудо. Днес Герда все още ми седи на прозореца и се перчи. Чака си и новата саксия.
