Библиофилията
Наскоро гостувах на съседката ми – приятна възрастна жена. Покани ме на чай, когато разбра за влечението ми към книгите и четенето. В апартамента й се почувствах като Алиса в страната на чудесата – малка и незначителна сред планини от библиотечни рафтове, изпълнени с нови и стари книги на разнообразна тематика. Оказа се, че съседката ми е библиофил – сантиментални, педантични колекционери, които обикновено не се вписват като обикновени ценители на някаква вещ.
Тези книголюбци притежават силно чувство на привързаност и неделимост към печатаното слово. Страстта им към четенето се преплита с изгаряща слабост към изданията, натрапчиво желание за събиране на разнообразни книги.
Създаването на собствена библиотека се нарича библиотафофилия, а библиоманията е по-скоро психологическо състояние, отличаващо се с натрапчиво желание за събиране на каквито и да е книги, но без това да се счита за вещоманство.
Много далеч от синдрома на Меси, страстта на моята съседка по книгите е абсолютно безобидна, но от нея разбрах, че това може да се окаже не толкова невинно занимание особено ако колекционерът има капризен вкус и е ненаситен в това си занимание. Най-големият руски библиограф е Халимбаджа. През целия си живот той успял да събере в двустайния си апартамент цялата руска фантастика, издадена преди 1917 г., плюс по-голяма част от съветската. Тази уникална библиотека работи до днес, като се използва от посетителите за изготвяне на библиографии. В България подобни библиотеки са събирали и фантастите Ивайло Рунев (1943-1994) и Ненко Сейменлийски (1948-1992).
