Амбицията на родителите
Да си родител означава да си грижовен, нежен, възпитаващ, защитаващ и не на последно място разбиращ детето си. Но има и такива, които още със създаването на живот кроят планове за бъдещото му развитие. Още с раждането си детето е третирано като кукла, която родители показват, но и като инструмент за задоволяване на личните им амбиции.
Най-често подобно проектиране на живота на детето е характерно за комплексирани или недоволни мами и татковци или много високо издигнали се в обществото семейства, които държат повече на имиджа, отколкото на щастието на детето си. В резултат на това го записват уроци по пияно, спорт, различни езикови курсове, арт часове или други, които отнемат голяма част от свободното му време. В своя защита за претоварения график на детето казват, че трябва да се насърчава като опитва от всичко, защото може да има скрит талант за развиване. Други пък повтарят на детето, че всичко това е за негово добро и един ден, когато изпъкне сред всичките си приятели и срещне възхитата на хората ще им бъде благодарно.
Но виждали ли сте дете, което прави всичко с нежелание и тъжно поглежда към играещите на улицата деца. Осъзнавайки, че е лишено от най-необходимото – детство, то започва да се бунтува, показва слаби резултати в училище училище и отказва да комуникира. Депресиите също са често срещан знак, които алармира на родителя, че не е на прав път в амбициите си.
Аз мисля, че зорлем хубост не става. Ако искате да запишете детето си на някакъв курс първо проучете дали то наистина има талант и дали това му харесва. Ако от малко дрънка на йоника и търси досег с музиката – това е знак, че ще се радва, да се занимава с нея. Но знайте, че контактът с другите деца ще му даде също толкова полезно знание за обществото и живота. Покрай приятелите си ще развие лично хоби, ще изгради мнение какво обича и какво мрази. И най-важният резултат – ще е весело, жизнено и будно.