Ако Ева не беше откъснала ябълката от Рая
Ето ме отново след най-българските празници. Честитя Баба Марта на всички, а по отношение на Деня на Освобождението ще кажа, че много се надявам хората да се гордеят, че са българи и да правим повече за страната си. Нека бъдем по-малко егоисти и повече хуманисти. Прекрасната хайлайф инициатива, за която писах предния път е истинското доказателство, че човек може да направи много, стига да иска.
А сега на днешната ми тема. Във връзка с инициативата на Ива Механджийска се замислих за жената и нейната роля в живота. Много често, когато мъжете се опитват да ни натрият носовете, се опират на библейското тълкуване за жената като непременно податлива на изкушението фигура.
Но замисляли ли сте се в действителност какво щеше да бъде, ако нашата пра-пра-пра-пра на N-та степен майка не беше протегнала ръка към ябълката. Ами, може би все още Адам и Ева щяха да си живеят в Едем, заобиколени от райски цветя. Нямаше да има човечество, нямаше да сме открили огъня, труда, никой не би могъл да прави разлика между доброто и злото и т.н и т.н… 
А ябълката сама по себе си винаги е била тълкувана многозначно. От една страна тя е плода на изкушението, на раздора, но от друга е символ на познанието, на идеята за развитието.
Всичко това ме кара да си мисля, че може би без нея- без ябълката, а може би и без Ева, ние никога нямаше да сме това което сме, а именно, както е заложено в Библията – образ и подобие на Бога – човеци, които имаме лика, но и силата да творим. Чудесно е обаче, когато това творчество е насочено към добрите ни дела – към съзидателните и позитивните.
Така че всички представители на силния пол да не се пъчат толкова, като ни наричат своеобразни Еви. Истината е, че без нас нямаше да сте тава, което сте.
