С благодарност към един шофьор на маршрутка
Днес ще разкажа за малките човещини, които ни заобикалят в напрегнато ни ежедневие, но част от които дори не забелязваме!
Дългоочакваната и от няколко дни обещана от синоптиците зима като че ли пак ни изненада. Трафикът, усложнен от бавните снегорини, едва кретащите пешеходци, пръскащият направо в лицето ти сняг, изнервените шофьори, бълващи благозвучни фрази, част от които дори не бях чувала, са достатъчни да развалят всекиму настроението още сутринта. (Напоследък все по-често се „възхищавам‟ на словесната креативност на хората!) Ползвателите на градския транспорт ще ме разберат като кажа, че на такова нещо не може да се разчита, така че, както често се случва, закъснявах за работа. Тъкмо когато бях на път да пратя по дяволите всичко и всички, изпречили се на пътя ми,… се случи чудо.
След като злият сняг ми подложи крак и изпуснах всички шансове да не закъснея, най-после хванах последната раздрънкана маршрутка. Като един истински карък пред очите ми се занареждаха червени светофари, тромави автомобили и флегматично качващи се и слизащи пътници. След двадесет минутно пътуване още не бях преполовила пътя. Видяла, че няма накъде, попитах любезно шофьора къде бих могла да сляза, за да успея да притичам до работа напряко – зная, че маршрутът на колата заобикаля доста. Човекът ме изслуша, огледа се, попита кой от пътниците за къде е и след като отбеляза на глас, че вредата няма да е голяма, направо ми заяви, че ще ме закара. Един възрастен добряк се отклони от графика и маршрута си, за да ме остави точно пред входа на офиса. За капак ми пожела с усмивка хубав ден! Бях толкова шокирана, че не знаех как да изразя благодарността си! А незнанието ми може би се дължи на факта, че обикновено в ежедневието ни се случва да ни посреща единствено човешкото безразличие.
Добротата е ключът към всяко човешко същество. В сивия ни и нехаещ свят да срещнеш разбиране и искреност е глътка свеж въздух . Моят съвет е: нека хората се оглеждат повече и подхождат с разбиране към околните, бъдете по-състрадателни и добри в делата си. Силно вярвам, че всяко едно добро дело води след себе си още едно, и още едно. А и… няма ненаказано добро!
