Още един ден в държавната машина

Май пак се прецаках с тоя график.

В десет и половина сутринта, пред вратите на общината, разбирам, че съм забравила да си направя копие на личната карта. Същият този документ, за който съм отделила два дни, за да се разправям с чиновници и опашки, за да го получа, защото оригиналът ми е нужен за… още един документ. Иронията е почти физическа. Не е въпрос на лоша организация. Въпросът е в системата – тя е направена да те изтощава бавно.

Митовете за ефективната администрация са опасни. Ние, гражданите, сме научени да вярваме, че държавните институции работят за нас. Че има някаква логика, някаква последователност в изискванията им. Лъжа. Логика има само за тях. За нас има безкраен лабиринт от подписи, заверки и молби. И ако не си готов да се изгубиш в него, просто оставаш без желания документ.

Не е мързел от страна на чиновниците. Срещала съм компетентни и любезни хора в общината. Проблемът е в самата структура. В процедурите, които не са създадени, за да улеснят гражданите, а за да докажат, че съществуват. Че някой върши нещо. Че някой контролира процеса. И в този контрол, ние сме просто пречка.

Например, преди няколко месеца ми се наложи да сменя акта за раждане на детето. Нормално, нали? Всъщност – не. Първо трябва да вземеш служебна бележка от болницата, че детето е родено там. После – да отидеш в общината по постоянен адрес, да подадеш молба, да платиш такса. След това – да чакаш три седмици. Когато отиваш да си вземеш новия акт, се оказва, че има грешка в данните. И пак – молба, такса, чакане. Това е абсурдно. Защо не могат да проверят данните служебно? Защо трябва да минавам през този цирк?

Виждам го всеки ден. Хора, които се лутат между гишетата, опитвайки се да разберат какво им трябва. Хора, които се карат с чиновници, защото са им отказали нещо. Хора, които просто се отказват. И това не е случайно. Това е системна практика.

Спомням си един възрастен съсед. Трябваше му документ за пенсията. Имаше проблем с личните документи и се наложи да мине през пет различни институции, за да го оправи. В крайна сметка, не издържа и се разплака пред вратите на социалните служби. Беше съкрушен. И никой не му помогна.

Как да оцелеем в тази бюрократична джунгла? Първо – винаги правете копия на всички документи. Второ – винаги се информирайте предварително какво ви трябва. Трето – не се страхувайте да питате. Четвърто – бъдете търпеливи. И пето – подгответе се психически за битка.

Откажете се от илюзията, че системата е ваш приятел. Тя е враг. Враг, който се опитва да ви изцеди енергията и времето. Но не трябва да се предавате. Защото документите са нужни, за да живеем нормално в този град.

Решението? Не чакайте да се прецакате. Проверявайте всичко. Направете си списък с нужните документи, за да избегнете изненади. Ако можете, помолете приятел или роднина да ви помогне. Защото в тази битка, солидарността е ключова.

И запомнете – бюрокрацията не е неизбежна. Тя е създадена от хора и може да бъде променена. Но за да я променим, трябва да спрем да се примиряваме с абсурда. Трябва да изискваме повече прозрачност, повече ефективност и повече уважение към гражданите. Защото времето ни е ценно. И не трябва да го губим в опашки и молби.