Гъвкавост
Какво е гъвкавост?
Една от общите характеристики на всички хора, които имат ясно определен икигай (работа или призвание), е постоянството на страстта им, независимо от обстоятелствата. Когато живота им поднася несполуки, когато навсякъде срещат препятствия, те никога не се предават. Продължават да се борят, каквото и да става.
Тук говорим за гъвкавост – термин, станал популярен в психологията през последните десетилетия.
Гъвкавостта не е само способността да не се отказваш и винаги да продължаваш да се бориш. Това е нагласа, която можем да култивираме, за да успеем да се концентрираме върху важното в живота, вместо върху неотложното, и да не оставаме да бъдем водени от отрицателни емоции.
Рано или късно на всеки човек се налага да преживее трудни моменти. Начинът, по който се справяме може да се отрази съвсем различно на начина ни на живот. Третирането на ума, тялото и емоциите в гъвкавост е основополагащо за успешното справяне с неудачите в живота.
„Седем пъти падни, осем пъти стани“. Гъвкавостта ни представлява способността ни да посрещаме трудностите. Колкото по-гъвкави сме, толкова по-лесно ще ни е да се изправим и да си върнем смисъла в живота.
Гъвкавият човек знае как да остава съсредоточен върху важното за него, върху своите цели, без да се поддава на униние. Силата му извира от неговата приспособимост, от умението му да се адаптира към промените и ударите на съдбата. Той се фокусира върху факторите, които може да контролира, без да се тревожи за нещата, над които няма власт.
Как будизма разглежда този въпрос?
Буда е роден като принц на Капилавасту. Той е живеел в дворец, заобиколен от богатства. На 16 години се оженил и му се родил син. Но богатството и семейния уют не го задоволявали и решил да промени битието си. Напуснал двореца, за да се посвети на аскетичния живот. Ала и аскетизмът не му бил достатъчен. Той не постигнал щастието и вътрешния мир към, които се стремял. Не го удовлетворявали нито богатството, нито крайните лишения. Дал си сметка, че мъдрият човек не бива да загърбва удоволствията. Той трябва да може да живее с тях, но и да съзнава във всеки момент колко лесно може да се превърне в техен роб.
Зенон от Китион започва обучението си в школата на циниците. Те са водели аскетичен начин на живот, избягвайки всяко земно удоволствие. Живеели са на улицата и единственото, което са притежавали, са били дрехите по гърба им.
Виждайки, че цинизмът не му носи благополучие, Зенон го изоставил и основал школата на стоицизма. Зараждането на философията му било свързано с факта, че няма нищо лошо в това да опитваме от удоволствията на живота, стига те да не поемат контрол над нас, докато им се наслаждаваме. Следователно трябва да сме винаги подготвени, че можем да се лишим от всяко едно удоволствие.
Както будизмът, така и стоицизмът, още от създаването си проповядват, че една от техните цели е контролът над удоволствията, желанията и емоциите.
