Баба Марта
Отмина най-цветния и пъстър празник – Баба Марта. Той се честваше на първи март и от там идва името му – Марта. Зимните месеци Януари и Февруари са познати на българите като Голям и Малък Сечко. Те са студени и люти, докато Марта е тяхната сестричка, и е с променлив характер, като времето през Март. Може да бъде зла и мразовита, или топла и усмихната. Тя влиза в къщите на хората на Първи Март и за това през Февруари домовете се почистват. Това символизира изхвърляне на старото и лошото, и посрещане на доброто. С началото на месеца също така се слага края на зимата и начало на пролетта. На Първи Март си връзват мартенички и се произнася пожеланието „Честита Баба Марта”. Освен на хората се връзват и на домашните животни и плодни дръвчета – за здраве и берекет. Мартеницата представлява усукани червени и бели конци, като класическите за закичване са Пижо и Пенда. Червения цвят символизира кръвта, а белия чистотата. Има и много варианти на мартеници – за ръка, за врата, с имена, с анимационни герои и т.н. По принцип се слагат на ръцете, на врата или от лявата страна на дрехата за здраве и против урочасване. В различни краища на България има различни традиции, свързани със закичването на мартеницата – в чорапа или на кутрето. Носенето на мартеници продължава в зависимост от обичая. На места е докато видят щъркел и го слагат под камък, други като видят цъфнало дръвче на което го закачат. Празника Баба Марта се чества и в държавите Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и Албания.
