Posts Tagged ‘книги’

Книги за оцветяване за възрастни

събота, март 12th, 2016

Като бях малко дете, обожавах да оцветявам книжки. Редовно имах в себе си моливи или флумастри и молех майка ми да ми избира нови книжки за рисуване. Помня как за една Коледа си бях пожелала именно флумастри в над 60 цветя и много се зарадвах, когато Дядо Коледа ми донесе именно такъв подарък.

Скоро след това започнах училище, където много повече използвахме водни боички и се учехме на нови техники. Дори в тинейджърските си години продължих да рисувам, но само с графитен молив и тънкописец. Докато в един момент животът не ме повлече и това ми хоби постепенно заглъхна…

hand-coloring-book-720x465Сега обаче гледам, че по книжарниците са се появили някакви нови книги за оцветяване за възрастни. Общото при тях е, че са с по-сложни картинки от детските и имат много повече детайли. Но принципът е същият – взимаш молив или друго по избор и започваш да запълваш белите пространства, както прецениш за добре. Подбираш цветовете, стараеш се да не излизаш от очертанията и се вглъбяваш в текущата си дейност. Мисля, че заради това се водят антистрес книжки. Защото се занимаваш с нещо пипкаво, творческо и се абстрахираш от случващото се около теб.

Според мен идеята за подобни книжки за оцветяване за възрастни е страхотна. Хората имат нужда от нещо такова, което да отвлича вниманието им. И ми харесва, че е занимателна дейност. Според мен всеки човек има нужда от хоби, което да запълва времето му и да го разсейва, но не хоби като компютърни игри или гледане на телевизия. Мисля си за нещо по-творческо като рисуването и писането. Дори колекционирането на марки ми се връзва, но не и следенето на поредния ТВ сериал.

Хартиени vs. електронни носители. И малко за Светльо Кантарджиев

четвъртък, април 30th, 2015

Днес светът все по-малко чете от хартиени носители. С появата на персонални компютри, лаптопи, таблети и електронни четци, дължаща се на технологичния бум, който преживяваме в момента, фокуса се измести именно към тези устройства. Не мога да отрека, че един четец побира стотици книги, но къде остана допира с гланцираните листове на списание, миризмата на нова книга, онзи характерен шум при разлистване на вестник. Във всичко това си има един малък чар, не мислите ли?

Ако трябва да направя класация между това, което най-много чета, то на първо място ще са книгите, после списанията и най-накрая вестниците. Тук правя уточнението, че става дума само за четива на хартиен носител.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЛично аз обичам истинските книги – тези, на който можеш реално да прелистваш страниците и да красят рафта ти у дома. Електронният им заместител някак не ме привлича, усещането и преживяването не са същите. Друго си е да можеш да пипнеш с ръце корицата, да подушиш хартията, да си отбележиш с листчета страниците с любимите ти моменти, за да може да се връщаш към тях отново и отново.

Навремето в тинейджърска възраст харесвах разни клюкарски списания, където се пишеше за най-различни известни личности. Този период вече го израснах. Аз тогава не обичах да чета и книги, но по-късно си наваксах. Сега чета малко по-сериозни списания, от които може да се научи нещо полезно. Биограф, например, е едно от тях, с маркетинга му се занимава Светльо Кантарджиев и общо взето списанието е на ниво, доста високо при това.

Вестниците ги оставих на последно място. Те де факто никога не са били четивото, към което искам да посегна, когато съм пред будката. Баба ми все още продължава да ги чете с голям интерес обаче, особено онези на здравни теми. Даде ми и на мен да попрочета нещо оттам веднъж. Но аз категорично се заех с изданието Биограф, чието първо познато име бе Светльо Кантарджиев, а след това се „запознах” и с останалите имена  на авторите в екипа.