Posts Tagged ‘чужбина’

Бихте ли се преместили в чужбина по любов?

понеделник, май 11th, 2015

Любовта е най-великото чувство, в това няма съмнение. Тя те кара да виждаш с розови очила светлината в края на тунела и дори да се държиш по-глупаво, отколкото си си мислил, че можеш. За докоснатите от нея тези думи навярно не са изненада.

expat-valiseКакво правим обаче, когато любовта на живота ти е на хиляди километри от теб? Един от двамата все някога ще се наложи да се премести. Ако трябва да разсъждаваме разумно, за предпочитане е да живеете в по-развитата от двете страни не само защото там има повече възможности за работа и животът е по-добре уреден, а и защото когато се появят деца, трябва да им осигурите най-добрия старт.

Аз лично не бих имала никакви страхове да се преместя в непозната страна, харесвам новите начала твърде много. Харесва ми и да мога да се развълнувам за нещо, което ще разтърси живота ми из основи. И не по любов бих се преместила в чужбина, важното е нещо да се случва, да има разнообразие, въодушевление и т.н. Разбира се, че любимият Пловдив би ми липсвал, все пак той ме е отгледал и приютявал дълги години, но когато дойде време птичето да отлети, никой не може да го спре. А когато любовта е замесена, още по-малко.

Аз съм на мнение, че човек трябва да се поставя в ситуации извън зоната му на комфорт, дори да са хипотетични, както в случая. Засега не съм тръгнала наникъде, но ми беше интересно сама да се провокирам с тази тема, за да видя как ще разсъждава мозъкът ми по нея. Харесвам го, днес се представи добре 😉

Реализация на медиците в България – две гледни точки

понеделник, юни 9th, 2014

Вчера спорих с една позната, която учеше медицина. Тя се опитваше да ме увери, че за медиците място в България няма и че всеки трябва да емигрира, докато е време. Така ми говореше, но по нищо не изглеждаше да бърза да си стяга багажа. Не бе опитала и да специализира.

Положението е много отчайващо, не отричам. Всички знаем как стоят нещата в здравеопазването и няма смисъл да ги коментирам. Действително при такова тежко следване и при ниски възможности за реализация е права да протестира. Но освен нея имам и друга приятелка, която завърши същото и веднага си намери място във Варна. Дори през ум не й мина да се изнася. Завърши трета по успех в курса, блесна по време на стажовете, изкара си изпитите за специализация с отлични оценки и вече е действащ лекар. Работи с едни от най-добрите доктори. Помагат й и с търпение й показват тънкостите на „занаята“.

medical-team-walkingЯвно критериите и амбициите на хората са различни. Връщам се отново на познатата ми от вчера. От разговорът си с нея останах с впечатлението, че нямало нито добри специалисти, нито добра апаратура, нито се плащало добре в Пловдив, София или където и да е в България?! (Сами разбирате, че понятието „добре“ е доста отвлечено.)  Тя не се гордее и с висок успех и не може да разчита и на познати.

За разлика другата от Варна, която  е брилянтна, умно прецени да остане в град, в който се усеща остра нужда от добри специалисти. Просто чакат с нетърпение да ги обучат, за да започнат работа възможно най-скоро, разказваше ми тя.

Истината е, че във всяка професия трябва или да си изключително пробивен, или да имаш необходимите познати, които да ти дадат едно рамо. За съжаление е така. Но независимо това, пак няма нищо лесно на този свят.  Чувам от български медици в Германия и Англия, че там  не им е чак толкова добре, колкото хората се опитават да го изкарат. Даже било по натоварващо с повече стресови ситуации, непрестанни дежурства и тотална липса на личен живот. Ако са добри и са доволни от работата им ги взимат, ако ли не – не могат и там да се реализират.

Явно всичко е обективно и въпрос на личностен избор и цели.