Работата, която вече не вдъхновява

Пуснах си молбата за напускане на сегашната ми работа. Това беше първата ми сериозна работа, след като завърших университета и в началото я приемах много присърце. Оставала съм в извън работно време дори. Старах се много, спечелих доверие, получавах добри пари, но в един момент това не беше достатъчно, защото не чувствах, че вървя напред. Да, допринасях фирмата да върви напред, но обратното не важеше.

1-i-quitЗа около половин година там разбрах, че няма накъде да се придвижа повече, защото на тях не им трябваха много експерти, а много служители, извършващи механична работа. Доста време ми отне решението за напускане поради факта, че заплатата ми беше по-висока от средната за града и на няколко пъти ми я вдигаха. Но това не помагаше особено – чувствах, че губя вдъхновението си, не ходих с желание, отминаха и дните, в които оставах извънредно, защото просто усещах, че няма смисъл да се старая, като това няма да доведе до възходящо развитие. Креативността и идеите ми там нямаха място.

Подкрепа за напускането не получих отникъде. Останалите разсъждаваха по следния начин – щом взимаш голяма заплата, това трябва да е достатъчно. А това, че работата ти те потиска, чувстваш се непълноценен и знаеш, че си способен на много повече, нямаше никакво значение. Работата ме изцеждаше до такава степен, че едва имах сили да свърша нещо друго след нея.

Но накрая се появи светлина в тунела. Следях фирмите в бранша и си бях набелязала някои, за които искам да работя. Само чаках да се отвори свободна позиция и това стана точно когато вече бях взела твърдото решение да напусна. Още на интервюто ми предложиха позицията и аз веднага приех. Очаква ме място, където мога да разгърна пълния си потенциал. Доволна съм 🙂

Google+ Comments

Tags: , , , ,

Leave a Reply