Приказката не върви

Разговорите са неизменна част от нашето ежедневие. Някои си мерят приказките, други пък говорят прекалено много. Едни са сладкодумници, могат да те омаят с думи и да те въвлекат в някаква история, разказвайки я. Други са общителни и на тях говоренето им се отдава и им харесва. С едни ти е приятно да общуваш, а с другите не, поради някаква твоя си причина. Днес ще си говорим за общуването, което те кара да се чувстваш некомфортно.

selfieДа се събереш на сладки приказки с човек, който е пристрастен към телефона си, никак не е приятно. Той просто не внимава какво казвате, постоянно се рови в социалните мрежи, прави си селфита или пък снима разни неща, които след това поства къде ли не. Там е, но сякаш го няма. В наши дни това започва да се превръща в нещо тенденциозно и на мен никак не ми харесва.

Следващият типаж е онзи, които не умее да изслушва. Когато той разказва за себе си, за някаква интересна случка или пък премеждията си, ти го слушаш с разбиране, опитваш се да се включиш с мнение или задаване на въпрос, но когато дойде твоят ред да споделиш нещо, той продължава да говори за своите си неща, все едно въобще не те е чул. С него едва ли не трябва да говорите само за неща, които него го интересуват.

Следва самохвалкото. Той пък има нуждата постоянно да се изтъква, да показва колко е добър в нещо, да излага на показ добрите си деяния, защото ако не го направи, те все едно не са се случили. Той изпитва нуждата да доказва колко е велик и иска от вас да му се възхищавате.

Може би тези хора ви напомнят за някого 😉

Google+ Comments

Tags: , , , ,

2 Responses to “Приказката не върви”

  1. Албена Says:

    А какво ще кажеш за онези мълчаливите, на които с ченгел трябва да им вадиш две думи от устата. Те са най-големите “сладури”…

  2. Juliana Says:

    Те са ми любимци и мога да ги предразполагам, поне аз така си мисля. Не са включени тук, защото постът е за онези, които те карат да се чувстваш некомфортно, а мълчаливците не попадат в тази категория при мен 🙂

Leave a Reply