Бихте ли се преместили в чужбина по любов?

May 11th, 2015

Любовта е най-великото чувство, в това няма съмнение. Тя те кара да виждаш с розови очила светлината в края на тунела и дори да се държиш по-глупаво, отколкото си си мислил, че можеш. За докоснатите от нея тези думи навярно не са изненада.

expat-valiseКакво правим обаче, когато любовта на живота ти е на хиляди километри от теб? Един от двамата все някога ще се наложи да се премести. Ако трябва да разсъждаваме разумно, за предпочитане е да живеете в по-развитата от двете страни не само защото там има повече възможности за работа и животът е по-добре уреден, а и защото когато се появят деца, трябва да им осигурите най-добрия старт.

Аз лично не бих имала никакви страхове да се преместя в непозната страна, харесвам новите начала твърде много. Харесва ми и да мога да се развълнувам за нещо, което ще разтърси живота ми из основи. И не по любов бих се преместила в чужбина, важното е нещо да се случва, да има разнообразие, въодушевление и т.н. Разбира се, че любимият Пловдив би ми липсвал, все пак той ме е отгледал и приютявал дълги години, но когато дойде време птичето да отлети, никой не може да го спре. А когато любовта е замесена, още по-малко.

Аз съм на мнение, че човек трябва да се поставя в ситуации извън зоната му на комфорт, дори да са хипотетични, както в случая. Засега не съм тръгнала наникъде, но ми беше интересно сама да се провокирам с тази тема, за да видя как ще разсъждава мозъкът ми по нея. Харесвам го, днес се представи добре 😉

Каква е съвременната жена?

May 3rd, 2015

Съвременната жена на първо място е независима. Тя може да гради кариера с ума си без дори да й е нужна какъвто и да било вид морална подкрепа, защото тя е уверена в собствените си способности. Съвременната жена може да е и перфектна майка, и успял мениджър без никакъв проблем. Тя жонглира с времето, бидейки едновременно супер-майка и супер-шеф.

office-womanЖената на нашето време е стилна и модерна в разбиранията си за облекло. Тя следи модните тенденции, но е разумна дотолкова, че да прилага само онези, които смята, че отговарят на индивидуалността и имиджа й. Въпреки, че е делова, тя не се страхува да внесе малко цвят в иначе скучния корпоративен вид. Съвременната жена е готова да експериментира с цветове, материи и десени, но не го прави, за да се отличи или да я забележат, а само и единствено за себе си.

Мултитаскингът й е в кръвта, просто няма как да е иначе. На работа тя е във вихъра си, пълна е с идеи, защото непрестанно се интересува от всичко в бизнеса. Тя е иноваторка, умее да се изразява добре и да привлича хората на своя страна. Съвременната жена води преговори с лекота, тя усеща какви са нагласите на събеседниците й и е готова да прекрачва границите на стандартното с креативно мислене, за да спечели.

Нашата героиня е и добър бизнес партньор, който има широк поглед върху нещата. Тя не разхищава ресурси за ненужни придобивки, а преценя разумно за какво си заслужава да се похарчат фирмените средства. Чест и привилегия е да работите с нея!

Хартиени vs. електронни носители. И малко за Светльо Кантарджиев

April 30th, 2015

Днес светът все по-малко чете от хартиени носители. С появата на персонални компютри, лаптопи, таблети и електронни четци, дължаща се на технологичния бум, който преживяваме в момента, фокуса се измести именно към тези устройства. Не мога да отрека, че един четец побира стотици книги, но къде остана допира с гланцираните листове на списание, миризмата на нова книга, онзи характерен шум при разлистване на вестник. Във всичко това си има един малък чар, не мислите ли?

Ако трябва да направя класация между това, което най-много чета, то на първо място ще са книгите, после списанията и най-накрая вестниците. Тук правя уточнението, че става дума само за четива на хартиен носител.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЛично аз обичам истинските книги – тези, на който можеш реално да прелистваш страниците и да красят рафта ти у дома. Електронният им заместител някак не ме привлича, усещането и преживяването не са същите. Друго си е да можеш да пипнеш с ръце корицата, да подушиш хартията, да си отбележиш с листчета страниците с любимите ти моменти, за да може да се връщаш към тях отново и отново.

Навремето в тинейджърска възраст харесвах разни клюкарски списания, където се пишеше за най-различни известни личности. Този период вече го израснах. Аз тогава не обичах да чета и книги, но по-късно си наваксах. Сега чета малко по-сериозни списания, от които може да се научи нещо полезно. Биограф, например, е едно от тях, с маркетинга му се занимава Светльо Кантарджиев и общо взето списанието е на ниво, доста високо при това.

Вестниците ги оставих на последно място. Те де факто никога не са били четивото, към което искам да посегна, когато съм пред будката. Баба ми все още продължава да ги чете с голям интерес обаче, особено онези на здравни теми. Даде ми и на мен да попрочета нещо оттам веднъж. Но аз категорично се заех с изданието Биограф, чието първо познато име бе Светльо Кантарджиев, а след това се „запознах” и с останалите имена  на авторите в екипа.

Приказката не върви

April 14th, 2015

Разговорите са неизменна част от нашето ежедневие. Някои си мерят приказките, други пък говорят прекалено много. Едни са сладкодумници, могат да те омаят с думи и да те въвлекат в някаква история, разказвайки я. Други са общителни и на тях говоренето им се отдава и им харесва. С едни ти е приятно да общуваш, а с другите не, поради някаква твоя си причина. Днес ще си говорим за общуването, което те кара да се чувстваш некомфортно.

selfieДа се събереш на сладки приказки с човек, който е пристрастен към телефона си, никак не е приятно. Той просто не внимава какво казвате, постоянно се рови в социалните мрежи, прави си селфита или пък снима разни неща, които след това поства къде ли не. Там е, но сякаш го няма. В наши дни това започва да се превръща в нещо тенденциозно и на мен никак не ми харесва.

Следващият типаж е онзи, които не умее да изслушва. Когато той разказва за себе си, за някаква интересна случка или пък премеждията си, ти го слушаш с разбиране, опитваш се да се включиш с мнение или задаване на въпрос, но когато дойде твоят ред да споделиш нещо, той продължава да говори за своите си неща, все едно въобще не те е чул. С него едва ли не трябва да говорите само за неща, които него го интересуват.

Следва самохвалкото. Той пък има нуждата постоянно да се изтъква, да показва колко е добър в нещо, да излага на показ добрите си деяния, защото ако не го направи, те все едно не са се случили. Той изпитва нуждата да доказва колко е велик и иска от вас да му се възхищавате.

Може би тези хора ви напомнят за някого 😉

Кога е време да започнем да се обличаме като възрастни?

April 1st, 2015

Започвам с клишето, че по дрехите те посрещат. Убедила съм се, че това е напълно вярно. Може да нямам дълъг житейски опит, но от този, който е зад гърба ми, мога да кажа, че облеклото има значение, за да те приемат на сериозно, където и да било. Умът идва после. Естествено, дрехите трябва да са подходящи за мястото, където отивате. Поведението също трябва да е съобразено със средата, в която се намирате. На теория тези неща звучат логично, не са трудни за прилагане на практика, но първо трябва да ги осъзнаеш. По-лесно е, когато някой ти ги каже, вместо сам да стигнеш до това заключение.

office-wear-ideas-20Да кажем, че сте младо момиче, което току-що е излязло от университета, нямате никакъв професионален опит и си търсите работа. По правило не може да отидете на интервю облечени спортно особено ако кандидатствате в сериозна компания. У нас тези неща са малко размити, честно казано, но такива са изискванията на бизнес протокола. Моят съвет е изберете по-елегантно облекло, за да изглеждате по-представително. То не би навредило, докато при обратния случай съществува такава възможност. Поведението ви, както казахме, е следващата стъпка – то трябва да е зряло, а не детинско. Все пак вече сте голям човек и държанието ви трябва да отговаря на възрастта.

При мен осъзнаването, че трябва да се обличам като възрастен, дойде сравнително късно и то по някакъв съвсем естествен начин. Започнах да се интересувам от мода, от съчетаване на цветове и аксесоари, да подбирам дрехите си и т.н. Бих определила сегашния си стил като елегантен и изчистен, като този на жената от снимката. Той допринася за това не само да се чувствам като професионалист, но да изглеждам като такъв.  Примерно не нося маратонки на работа, защото някак не ми се връзват в работна среда, въпреки че мои колежки носят. Спортните обувки са за ежедневието извън работа. Това си е лично мое виждане на нещата.

И за да отговоря на въпроса от заглавието – тогава, когато вие решите, че е дошло време; когато вътрешният ви глас го подскаже 🙂

Една твърде сладурска реклама :)

March 23rd, 2015

Всички знаем колко са популярни котетата в Интернет и колко умиляващо действат на всички, или поне на женската част от аудиторията 🙂 В този ред на мисли попаднах на една твърде сладурска реклама с котенца в YouTube. Да, признавам си, образът на котки е комерсиален, но начинът, по който е поднесено всичко това просто работи, поне при мен. Аз веднага бих се схванала на въдицата и бих си купила рекламирания продукт. Възхитена съм и не мога да спра да се усмихвам. Надявам се, че и при вас ще има усмихващия ефект, който постигна при мен, просто за да ви се подобри настроението, не за друго.

Работата, която вече не вдъхновява

March 15th, 2015

Пуснах си молбата за напускане на сегашната ми работа. Това беше първата ми сериозна работа, след като завърших университета и в началото я приемах много присърце. Оставала съм в извън работно време дори. Старах се много, спечелих доверие, получавах добри пари, но в един момент това не беше достатъчно, защото не чувствах, че вървя напред. Да, допринасях фирмата да върви напред, но обратното не важеше.

1-i-quitЗа около половин година там разбрах, че няма накъде да се придвижа повече, защото на тях не им трябваха много експерти, а много служители, извършващи механична работа. Доста време ми отне решението за напускане поради факта, че заплатата ми беше по-висока от средната за града и на няколко пъти ми я вдигаха. Но това не помагаше особено – чувствах, че губя вдъхновението си, не ходих с желание, отминаха и дните, в които оставах извънредно, защото просто усещах, че няма смисъл да се старая, като това няма да доведе до възходящо развитие. Креативността и идеите ми там нямаха място.

Подкрепа за напускането не получих отникъде. Останалите разсъждаваха по следния начин – щом взимаш голяма заплата, това трябва да е достатъчно. А това, че работата ти те потиска, чувстваш се непълноценен и знаеш, че си способен на много повече, нямаше никакво значение. Работата ме изцеждаше до такава степен, че едва имах сили да свърша нещо друго след нея.

Но накрая се появи светлина в тунела. Следях фирмите в бранша и си бях набелязала някои, за които искам да работя. Само чаках да се отвори свободна позиция и това стана точно когато вече бях взела твърдото решение да напусна. Още на интервюто ми предложиха позицията и аз веднага приех. Очаква ме място, където мога да разгърна пълния си потенциал. Доволна съм 🙂

Как изглежда приятелството на 27?

February 26th, 2015

8-truths-about-female-friendshipНа 27 вече се предполага, че човек трябва да е осъзнал кой е, да си е намерил стабилна работа, а може би и да е създал семейство. Вече не е като да си в училище или университет и да имаш много свободно време. Затова и комуникацията с приятели протича по-често в скайп, вайбър или фейсбук, отколкото на живо.

Предполагам всички имаме приятели от университета, които живеят далече или дори в чужбина. Тях така или иначе няма как да ги виждате често, но искате да запазите приятелството си. Ето къде са най-полезни платформите за писане на съобщения. Благодарение на тях поддържате връзка и си оставате близки.

С останалите, които живеят в града, се срещате най-много веднъж седмично и то, ако може, в почивен ден, защото след работа просто не ви се върши нищо и не ви се ходи никъде, искате само спокойствие и релакс, за да се заредите с енергия за следващия работен ден. В останалото време пак прибягвате към Viber, Facebook или Skype.

Приятелството на 27 е свързано в много сватби и кръщенета. Всички изведнъж започват да се изпоженват, та чак не можеш да смогнеш от ходене по сватби 😉 След това се появяват и деца. Ежедневието става все по интензивно и изпълнено със задължения, но приятелствата, които си заслужават, продължават.

Вече не живеем със съквартиранти, а сами, с половинката си или с нея и децата. Няма го времето на среднощните разговори за какво ли не, на спонтанните излизания, на безгрижните дни. Но на този етап тях вече сме ги надживели, нищо че си ги спомняме с умиление.

Приятелството на 27 е да приемем, че по-често ще виждаме колегите си от работа, отколкото дългогодишните си приятели. То става някак и по-спокойно и улегнало, както и ние самите.

Четете скритите знаци, мъже

February 13th, 2015

Човешката комуникация има и невербален израз, даже се твърди, че по-голямата й част протича именно по нервербални канали като езика на тялото, жестове и мимики. Когато става дума за срещи между мъже и жени, този тип общуване също влиза в употреба, съзнателно или не.

Мъжете се чувстват нервни, когато трябва да направят първата крачка, защото не са сигурни, че няма да бъдат отхвърлени. Как се предполага, че могат да отгатнат дали проявявате интерес към тях? Много жени не действат с дума, а с знаци, защото те, от своя страна, също не искат гласно да изразят появата на някакви симпатии и да рискуват да бъдат отхвърлени след това. Ето защо им е по-лесно да използват езика на тялото, за да подскажат на отсрещната страна, че проявяват интерес. Само ако мъжете можеха да разчитат тези знаци?

Казват, че очите са огледало на душата. Точно там мъжете трябва да търсят скрити признаци за симпатия от страна на една жена. Женските очи издават много. Колкото повече една жена задържа погледа си върху вас, толкова по-заинтересована е от вашата персона. Обратното също важи, т.е. ако си отмества погледа щом вие насочите вашия към нея, то тогава най-вероятно не е.

7-smileНа усмивката също се приписват някои заслужени качества. Този знак е много лесен за разчитане – ако една жена ви се усмихва, значи проявява интерес. Усмивката има омиротворяващ ефект, с нея показваш, че не си заплаха. Обаче, тук има и една подвеждащ момент – понякога тя може да е фалшива и изразена просто от учтивост. Ето защо трябва да имате умението да различавате истинска от фалшива усмивка. А как да направите това? Ами търсете съчетание от нея и погледа. Трябва и в него да се чете усмивка, а не да е празен и отвлечен в някоя друга посока.

Традиционни дестинации за меден месец

January 25th, 2015

Ако сте стигнали дотук, то поздравления! И всички заживели щастливо до края на дните си – нали така се казваше в приказките 🙂 Какво е един сватбен ден без естествен завършек, т.е. меден месец. Жалко само, че почивката не трае цял месец, но е една заслужена ваканция в началото на брачния живот.

13-SantoriniСред гърците се носи шегата, че Санторини е по-разпознаван на картата дори от самата Гърция. Местните са свикнали с туристи, затова и са изключително дружелюбни към тях. На островите може добре да си похапнете ястия с хубава морска храна, свежи зеленчуци и зехтин. Агнешки шишчета и октопод на скара са нещо традиционно там. Няма как да пропуснем емблематичната  белотата на сградите, с която е известна тази дестинация.

Друга традиционна дестинация за меден месец е Венеция. Водни канали между стотици малки островчета на фона на богата архитектура. Представете си се с половинката си в гондола, а талантлив цигулар ви свири нежна мелодия. Може би точно тук се крие прословутата венецианска романтика. Казват, че във Венеция може лесно да се изгубиш заради многобройните малки улички, така че не се изпускайте един друг от поглед.

Една от най-предсказуемите дестинации е Париж. Все пак той си е заслужил името “град на любовта” с цялата романтика, която блика оттам. Снимка на двама целуващи се младоженци пред Айфеловата кула е задължителна. Елегантността и класата за също запазена матка на Париж, така че внимавайте какво носите, докато сте там. Не пропускайте да пийнете кафе в някое от многобройните шикарни парижки кафенета. Аз лично задължително бих отишла в Laduree, за да опитам истинските, оригинални макарони.