Как американците гледат на брака?

October 21st, 2015

True-Love-with-a-Happy-MarriageНякои смятат, че бракът е отживелица, други продължават да го подкрепят. Всеки има право на мнение, затова няма да заклеймяваме нито едните, нито другите като неправи. Разбирането за брака се мени според епохата, в която живеем, а в днешно време очакванията спрямо него са високи, затова е и по-трудно на женените да останат такива за дълго. Ако ви е любопитно да разберете как са се случвали браковете в Америка преди и сега, продължавайте да четете.

Допреди 1850 година бракът в Америка рядко е бил по любов. Девойките са се женили по причини като закрила, подслон или храна, а емоционалната връзка между съпрузите идвала като приятно допълнение. Жените тук били в подчинено положение, а зад един на вид мирен брак можело да се крие жестокост, която също оставала скрита.

Това се изменило, когато хората започнали да напускат фермите и да се насочват към градовете, където заплащането било по-високо, а работните часове по-малко. Това значило, че американците имали повече свободно време, а в партньора, с когото да го прекарат, вече търсели любов и разбирателство.

С напредъка на модерните времена, към 60-те години на 20 век, бракът започнал да се превръща не в задължителна важна стъпка в живота, а просто в още една възможна опция.

И така стигаме до днес, когато бракът за тези американци, които вярват в него, е начин за самоизразяване, където те не търсят просто любов, а и чувство за лично удовлетворение. Очакванията за брака стават много по-големи и комплексни. Партньорите искат да се допълват взаимно, да намерят себе си в брака и той да ги движи напред и в живота. Но когато искаш много, трябва да даваш също толкова, за да се получи.

Угаждай на тялото и душата

October 9th, 2015

Какво правите, за да поддържате тялото си в тонус? А угаждате ли и на душата си? Като малки, предполагам, всички сме се занимавали с нещо – народни танци, футбол, стрелба, тенис, балет, шах. Когато пораснеш обаче, времето не стига за всичко, а и днес професиите като че ли се изместват към работата с компютър, където физическа активност на практика липсва. Това някак трябва да се компенсира, а и работодателите, мисля, че трябва да се замислят по-сериозно над този въпрос. Чувала съм за западни компании у нас, които осигуряват безплатен фитнес и плувен басейн на служителите си. Ето няколко мои предложения как да поддържате духа и тялото си във форма.

Фитнесът е най-очевидният вариант за поддържане на здраво тяло. За работещите това се случва или много рано сутринта преди работа или вечер. Осем часа в седящо положение пет дни в седмицата трябва да се компенсират по някакъв начин, а липсата на движение е пагубна за здравето на човешкия организъм. Във фитнеса има уреди за трениране на всички групи мускули, така че имате избор как да компенсирате целодневното седене.

Следващото предложение е малко по-бойно, ако мога така да се изразя. Уроци по айкидо не само ще те раздвижат, но и ще те научат на самозащита. Това бойно изкуство по начало не е насочено към агресия и насилие, а на първо място към откриване на вътрешна хармония. То още е наричано “изкуството на мира”, което значи, че с него ще подхраните не само тялото, но и душата.

yoga-lotus-meditationЙогата е древна индийска техника за подобряване на физическото здраве, за прочистване на ума и за постигане на вътрешен мир. Асаните (така се наричат позите) имат имена като котка, риба, лотус, дърво и са начин за намаляне на стреса и за поддържане на здрав тонус на организма. За да ги направите правилно, трябва да се научите да контролирате дишането си.

Ако пък искате да угодите на душата си максимално, отидете на масаж. Чувството е толкова отпускащо, че дори има опасност да заспите. Ароматерапевтичният масаж ще ви накара да се почувствате като част природата. Втриването на етерични масла ще отпусне мускулите ви, ще подобри кръвообращението и ще подпомогне за намаляне на стреса.

Цветята растат по-добре в кофичките на Лакрима

September 17th, 2015

Имам си едно красивото цъфнало мушкато, поставено… ами в кофичка от кисело мляко Лакрима. Историята е дълга. Още не съм купила саксия.

Имам днес малко време да разкажа как стигнах дотук:
e_1315121305_P1070288Винаги съм харесвала мушката. Имат едни тумбести снопове от цветове, обвити дръжки в широки зелени листа – винаги са ми приличали на букети в саксия. Майка ми обаче не мислеше така, затова у дома никога не сме гледали мушкато. Едва след като се преместих в нов град, за да уча, и останах на същото място на квартира, си взех мое собствено мушкато и му се радвах на балкона. Всъщност това, което се хвана беше третото. Тъй като у нас поначало нямаше много цветя, и аз никога не съм ги поливала, ми беше доста трудно да се грижа за растение изобщо. Дори се чувствах неподготвена. Но меракът за мушкатото беше по-голям от тревогите ми. Затова и се стегнах.

След като уморих  Джоджи и Мушу – първите ми две мушката, дойде ред и на Герда. Да не ви правят впечатление имената. Но все пак реших, че трябва да се казва някак цветето, за което си мечтаех. Та Герда пристигна при мен в кофичка от кисело мляко Лакрима една юнска вечер от приятелка, която беше наблюдател на цветния ми катаклизъм и оплакваше изсъхналите клонки наравно с мен. Спомням си как беше възкликнала – „Леле, ти щом и мушкато умори, смятай…” Ами, аз нямах навика да гледам нищо живо, камо ли цвете, което се нуждае от светлина, проветряване, вода. Добре че не е куче, де. Както и да е!

Поднесе ми Герда, която трепкаше плахо ( мисля, че и тя усещаше че и се пише лошо) и ми се извини, че ми я дава в  Лакрима кофичка от мляко, но нямала никакви друго саксии. Но пък тя лично е поставила Герда там.

Та сметнах го за добър знак и оставих Герда да си вирее в кофичката и… взе че й провървя. Аз ли я гледах по-редовно, приятелката ли ми е придала от енергията си, в кофичката Лакрима ли е причината – изобщо не знам, но ми донесе късмет и мисля, че това си е истинско цветно чудо. Днес Герда все още ми седи на прозореца и се перчи. Чака си и новата саксия.

Капризните, но изящни орхидеи

September 1st, 2015

Ако трябва да сме честни, не бихме определили орхидеите като едни от най-непретенциозните цветя. И те си имат своите капризни настроения и ако искате такова цвете да краси дома ви, трябва хубаво да се постараете. Само поливане няма да е достатъчно. Ще се нуждае и от слънчева светлина, но не директна, и от много грижи.

Орхидеите идват в най-различни шарки и има толкова много видове, че няма да може да запомните имената на всичките. Ето колко са разнообразни, но едно нещо е сигурно – ароматът им е божествен. Не можем да отречен, че на вид орхидеята изглежда елегантно, а оттам и да предположим, че не е лесна за отглеждане.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERAПриложението на орхидеите не е само като цвете, което да краси дома ни. В Китай те се изплезват и за целите на медицината. Например от орхидея Дендробиум нобиле се приготвя екстракт след изсушаването й, който помага за укрепване на костната система, бъбреците и стомаха. Той също така дава енергия, а едно време китайците вярвали, че помага за удължаване на живота. Там те се приемат като символ на приятелство, плодовитост, изящност, изтънченост и морална сила. Много значения се побират зад красотата на едно цвете. Ако не знаете, ванилията също се извлича от определен сорт орхидея.

Елегантна и деликатна, с един поглед към орхидея осъзнавате, че тя е специална. Има си характер, ще ви заплени с кралския си аромат и ще ви се иска да се наслаждавате на удивителната й красота завинаги.

Да пътуваш сам в чужбина

August 24th, 2015

SOLO-TRAVELАко си от онези хора, които предпочитат да пътуват в чужбина с приятели, познати или семейство, идеята да отидеш сам може да не ти се стори много привлекателна и може би малко плашеща. Това всъщност не е толкова страшно, дори, по мое мнение, е полезно за теб самия и за себеопознаването ти. Ето защо трябва да се фокусираш върху хубавите неща, които те очакват като пристигнеш, вместо да се тревожиш какво може да се случи.

Самостоятелното пътуване е чудесен начин да разбереш нови неща за себе си. Да, може в началото да е плашещо, но когато придобиеш увереност, всичко ще се нареди. Да пътуваш със самолет за пръв път в живота и то сам, не само че е голямо събитие, но и голямо предизвикателство. Ако знаеш английски в страна, където това не е официален език, ще си ок. А пък това да се справиш с непозната ситуация далеч от дома, те прави още по-силен. Може дори да се удивиш от реакцията си и колко добре се оправяш.

Това, че нямаш близък човек наоколо може да те накара да излезеш от зоната си на комфорт и да те окуражи да се сприятелиш с нови хора, което, ако си общителен по принцип, не би било никакъв проблем. Самото запознанство е нещо вълнуващо особено когато е с човек от различна държава. То ти дава една голяма сфера за изследване не само на него, но и на културата, от която идва. Кой знае, може и да ти остане като приятел за цял живот.

Когато пътуваш с група от хора, плановете на всички ви често се разминават. Всеки има своите цели и места, които иска да посети, трябва предварително да се координирате и уговаряте. Твърде възможно да настъпи хаос и да се стигне до неразбирателство. Когато си сам, всички тези пречки отпадат – решаваш и отиваш някъде, без да чакаш някого да се нагласи. Ако не ти се ходи никъде, също не е проблем – не се движиш по нечия чужда програма.

Понякога страховете ти те карат да измисляш какви ли не хипотетични ситуации, които вероятно никога няма да ти се случат. Задълбаването в тях не ти помага с нищо. По-добре да визуализираш страхотните неща, които биха могли да те очакват.

Нещо мотивиращо

July 22nd, 2015

Преди време бях писала за откриване на призванието, а сега намерих едно youtube видео, което е подходящо за темата. Избрах да го постна отделно, защото мисля, че заслужава специално внимание. Думите в него са казани от Стив Джобс – човек, който казва, че е щастливец, че рано е открил това, с което иска да се занимава. От ентусиазма, с който говори за работата си, се усеща, че наистина я е обичал и я е вършел с удоволствие. От биографичния филм, който бях гледала за него, съм останала с впечатлението, че той е много педантичен, държи на детайлите и харесва мислещи хора с нестандартни идеи.

Това мотивиращо видео се надявам да ви накара и вас да се замислите какви искате да бъдете. В него се описва как от успех можеш да стигнеш до провал и как с достатъчно воля и любов към това, което правиш, отново може да се издигнеш и да си сред първенците. И моят призив към вас е същият: Keep looking. Don’t settle!

Късметлиите, работата в Happy и още нещо

July 17th, 2015

74497___gustavorezende___Kids_6_03В дъждовен летен ден съзирам монета от един лев да стои пред мен. Навеждам се да я взема и си казвам, че ще имам късметлийски ден. Изправям се и слънцето съзирам, днес е време позитивното да инициирам. Вълнувам се безкрайно, а всичко започна от една щастлива случайност :).

Историята с намирането на левчето се отнася за една моя скъпа приятелка. Нека първо ви разкажа за нея. Тя е зодия близнаци и ако това не ви говори нищо, ще трябва аз да ви подскажа мъничко – това значи, че е много общителна. Обича хората и те нея, може да завърже непринуден разговор с всеки. На улицата е спирала непознати, които разхождат кучетата си просто така – говорят си все едно са първи приятели. Тя обича кучета. Общо взето един много позитивен човек, който винаги гледа на живота с усмивка. Да бъде сред хора е просто нейното призвание, идва й отвътре да комуникира. Какво да ви кажа – роден талант :).

Имахме среща по обяд в деня, в който намери монетката. В момента, в който е вдигнала левчето, дъждът наистина е спрял. Веднага го е приела като някакъв знак. Случайностите не спират дотук обаче. В същия ден имаше интервю за работа и точно там е отивала, когато е срещнала един стар наш познайник от училище, по когото си падаше едно време. Всъщност той я е познал и се заговорили, накрая си разменили номерата и така. Следва самото интервю – там пък интервюиращата се оказва нейна позната, забравих вече откъде. Получава се един низ от щастливи случайности, а защо щастливи, ще разберете след малко.

Интервюто, както може би се досещате, беше за работа в Happy, като сервитьорка. По думите на моята приятелка е минало добре, в което аз лично не се съмнявам. Все пак тя има опит в тази професия, приветлив човек е, работи много усърдно и се отнася сериозно към всяко начинание. Вписва се в профила на идеалния служител, нали :)? Естествено я взеха и преди да си помислите, че се е уредила с връзки, заради нейната позната, ще ви кажа, че в Happy си имат една програма, при която всеки служител може да препоръча свой приятел да работи във веригата и дори за това получава бонус. Така че това си е част от фирмената им политика по отношение на персонала.

От няколко месеца вече приятелката ми работи там. Колкото повече часове изработваш, толкова по-висока е заплатата в Хепи. Там обичат да мотивират служителите си и то не само по финансов начин. Предлагат ти програма за кариерно развитие, където те обучават по техните стандарти и така повишаваш квалификацията си, с което и заплатата ти расте. Щом видят, че искаш да останеш при тях, са готови да инвестират в теб време и пари, пращайки те на външни обучения, увеличавайки заплатата и социалния ти пакет и третирайки те като част от семейството.

А що се отнася до споменатия младеж по-горе, там нещата също имат положително развитие. Сещайте се 😉

Защо губим концентрация на работа?

June 28th, 2015

Ако работите в офис пред компютър по цял ден, най-вероятно сте се сблъсквали с проблема със загубата на концентрация точно когато музата ви е “ударила”. Причината се дължи на много фактори от заобикалящата ни среда и може да повлия на цялостната ни продуктивност на работното място. Днес ще ви споделя личните си наблюденията, както и това, което са ми разказвали мои познати.

Сещате ли се за онези огромни офис пространства, пълни с индивидуални кабинки, или т.нар. cubicles. Няма как да не сте ги виждали по филмите, а и те вече навлязоха и в нашите офиси. Аз засега не съм седяла в такава кабинка, но съм чувала, че било депресиращо и самотно. Там действително може да ти секне музата за работа, ако се чувстваш като в клаустрофобичен затвор. Но пък си мисля, че би било идеално за хора, които обичат да са изолирани от останалите, а и имаш свое лично пространство, което на практика е твоят персонален малък офис.

За следващия дразнител мога вече да говоря от личен опит. Шумните колеги са нещо, действащо разконцентриращо. Защо все държат да разказват историята на живота си точно когато имаш най-много работа? Все пак сте дошли да работите, не да си приказвате по цял ден. Ако им направите забележка, ще влезете в конфликт, ако ги обадите на ръководството – също. Може да подходите малко по-хитро с фраза от типа: “Я, колко часа стана. Дайте малко да поработим.” Но я кажете с един спокоен тон, а не ядосано, за да се усетят останалите и да им стане неудобно. Слушалките са един добър, но временен вариант, защото не ми се струва полезно по цял ден да слушаш силно увеличена музика толкова близо до ушите ти, за да заглушиш страничния шум.

distracted_workerМодерните офиси не забраняват влизането в социални мрежи, стига да не се прекалява, но едно съобщение там, получено, когато сте “във вихъра си”, може да се отрази на музата ви за работа. То сякаш ви приканва да го прочетете, а щом го направите, губите концентрация и после ви отнема време да се върнете към задачата си. Това също ми се случва често, но любопитството ми винаги надделява. Може би трябва да си изключвам звука, а не да го слагам на вибрация.

Тук споменавам и спешните неща, които изникват в работата по средата на някоя друга задача, която извършвате в момента и която незнайно защо днес върви със скоростта на светлината. Тогава идва друга по-спешна и край – като се върнете пак на първата, потокът от мисли е спрял да тече обилно. Но такива са рисковете на професията, а и мисля, че е добре от време на време да сме под стрес, за да си тренираме психиката. Не че го предпочитам, но така се каляваме за по-нататък в живота.

В търсене на призванието

June 13th, 2015

Calling-Career-JobМалко са хората, които инстинктивно знаят с какво искат да се занимават. Тук не става въпрос непременно за работа, а за намирането на призвание и изразяване на себе си чрез него. То може да се подвизава и извън работата по принцип, просто сме свикнали да го асоциираме с нея, понеже тя е тази, която ни носи доходи и заема голяма част от нашето време.

И така, ако се опитваш да разбереш какво е призванието ти, обърни се назад и погледни в миналото. Преди да кажеш на живота си какво искаш от него, чуй какво той има да ти каже за това какъв си. Порови се в нещата, които си постигнал, и потърси обединяващо звено на всички тях – нещо, което си вършил с въодушевление и ти е било безкрайно приятно.

Намирането на призванието обаче не е самостоятелен процес, в него участват много хора, с които си се срещал и които по един или друг начин са ти дали по нещо без в този момент да си го осъзнавал. Срещите с останалите и случките покрай тях те оформят като човек, което значи, че допринасят за това какъв си сега и се отразяват на това какъв искаш да бъдеш в бъдеще.

Съществува един мит, че когато намериш себе си и призванието, към което така дълго си се стремил, ще ти е лесно, защото най-накрая ще си такъв, какъвто искаш да бъдеш. Какво правиш после обаче? После идва трудната част – да постигнеш нивото, което сам си си задал.

Еволюция и деградация

May 26th, 2015

17pnd9umrdqgbjpgХаресва ми, че хората могат да еволюират, но не в онзи типично Дарвинов смисъл, който отнема хиляди години, а умствено, докато трае един човешки живот. Както е казал народът – животът учи. Ако пък не се научиш, той ще ти предостави тази възможност стотици пъти, докато най-сетне не го минеш този урок. Ние сме създадени да се развиване все пак, а ако може да дадем и своя принос за напредъка на човечеството – още по-добре.

Деградацията, или обратното развитие, е нещо което уж не ни е в природата, но все пак се случва. Аз го свързвам с монотонна работа, в която за теб няма перспектива. Тя несъмнено води до затъпяване, колкото и да не ми се иска да използвам тази дума. Ако сте в такава ситуация и тя не ви удовлетворява, търсете изход, поинтересувайте какви са опциите ви с опита, който имате.

Естественият стремеж на човека е да върви напред, а не назад, но дори в някой момент да ви се наложи да направите крачка назад с ясното съзнание, че след време тя ще доведе до две напред, не се колебайте, а я направете. Щом виждате перспектива във възможността, която ви се предоставя, значи има смисъл за малко да забавите развитието си, знаейки, че това ще доведе до изстрелващ старт в бъдеще.

Аз ви насърчавам към интелектуална еволюция при всеки един удобен момент, но такава, която се простира отвъд житейските уроци, които трябва да научите, и която идва по ваша инициатива. Някои от нещата ви се случват случайно, други вие самите предизвиквате, а най-добре е да има по-малко и от двете.