Библиофилията

bookshelf-homeНаскоро гостувах на съседката ми – приятна възрастна жена. Покани ме на чай, когато  разбра за влечението ми към книгите и четенето. В апартамента й се почувствах като Алиса в страната на чудесата – малка и незначителна сред планини от библиотечни рафтове, изпълнени с нови и стари книги на разнообразна тематика. Оказа се, че съседката ми е библиофил – сантиментални, педантични колекционери, които обикновено не се вписват като обикновени ценители на някаква вещ.

Тези книголюбци притежават силно  чувство на привързаност и неделимост към печатаното слово. Страстта им към  четенето се преплита с изгаряща слабост към изданията, натрапчиво желание за събиране на разнообразни книги.

Създаването на собствена библиотека се нарича библиотафофилия, а библиоманията е по-скоро психологическо състояние, отличаващо се с натрапчиво желание за събиране на каквито и да е книги, но без това да се счита за вещоманство.

Много далеч от синдрома на Меси, страстта на моята съседка по книгите е абсолютно безобидна, но от нея разбрах, че това може да се окаже не толкова невинно занимание особено ако колекционерът има капризен вкус и е ненаситен в това си занимание.  Най-големият руски библиограф  е Халимбаджа. През целия си живот той успял да събере в двустайния си апартамент  цялата руска фантастика, издадена преди 1917 г., плюс по-голяма част от съветската. Тази уникална  библиотека работи до днес, като се използва от посетителите за изготвяне на библиографии. В България подобни библиотеки са събирали и фантастите Ивайло Рунев (1943-1994) и  Ненко Сейменлийски (1948-1992).

Google+ Comments

Leave a Reply