Бързи рецепти със замразените продукти на Васил Лазаров и Вивекта

May 15th, 2017

Големият град, забързаното ежедневие, храната на крак. Трите вървят ръка за ръка, но не е нужно да бъде така. Някога хрумвало ли ви е да си носите домашно приготвена храна за обяд на работа или просто за навън? Ще кажете, че нямате време, знам, но позволете ми да ви опровергая.

Ще ви предложа 3 прости рецепти, които лесно и бързо да си приготвяте сами. Дори да сте напълно невежи в кухнята!

Рецепта №1 Киноа със зеленчуци

Киноата се вари в съотношение с водата 1:2. Готова е след 10-12 мин. варене и е много полезна. При избора на зеленчуци препоръчвам тези на Aretol, официалния им дистрибутор за България е компанията на Васил Лазаров Вивекта. Аз винаги избирам мексиканския микс или този с моркови и грах. Приготвят се, като врят 3 мин. на силен котлон в подсолена вода. Когато се извадят, се объркват с киноата и се одправят на вкус. Аз слагам малко черен пипер и къри. Изсипвате ги в кутия за хранене, добавяте малко зехтин и резен лимон, с който да овкусите непосредствено преди хранене. Ето ви полезен обяд, който се приготвя за по-малко то 15 мин.

Рецепта №2 Зеленчукова супа с фиде

Запържете в съвсем малко мазнина глава лук и 2-3 скилидки чесън. След това сипете вода, колкото прецените. Когато заври, добавяте фиде на вкус. Когато е почти готово, на силен котлон добавяте замразен микс за супи – фирма Вивекта на Васил Лазаров и Aretol предлагат такъв. Аз винаги добавям към супата и кубче със зеленчуков бульон, малко куркума, червен пипер, джоджен, магданоз и мащерка. Обичам супата с много фиде и много подправки. Ако сложите повечко фиде и я оставите настрана за една нощ, ще се сгъсти достатъчно, че да не се разлива, докато я пренасяте в подходящ съд. Това е постно, но лесно и вкусно ястие, което често си приготвям.

Рецепта №3 Филе от хек със зеленчуци

При първата рецепта вече стана ясно как да приготвите замразените зеленчуци. Те са идеални за гарнитура към всякакъв вид месо. Пилешкото филе например се готви на грил тиган за няколко минути, а рибата дори още по-бързо. Аз лично винаги предпочитам рибата пред друг вид месо, защото я считам за по-полезна. След сьомгата хекът ми е втори избор, но по-често се ориентирам към него заради по-достъпната му цена. Овкусявам го с готов микс подправки за риба и го пека на грил тиган без мазнина. Мисля, че и за тази рецепта не ви трябват повече от 15 мин., стига рибата да е размразена.

Дано моите идеи са ви полезни и започнете по-често да си готвите вкъщи. Полезно е, а понякога и забавно.

Най-вкусната бисквитена торта е с крем маскарпоне

June 1st, 2016

За какво се сещате, когато чуете бисквитена торта? Аз се сещам за студентските години, когато в училищните столове предлагаха нещо подобно на торта – то беше с блатове от бисквити, слепени с розово или жълтеникаво нишесте. В последствие съм виждала такива и по някои готови витрини в супермаркетите, но този сладък деликатес никога не ми е бил от любимите.

Затова съвсем до скоро избягвах да ям бисквитена торта. Тя пораждаше у мен повече негативни, отколкото позитивни емоции. Поради тази причина преди няколко дни, когато бях на гости у една приятелка, помежду ни се проведе следния диалог:

  • Искаш ли да ти отрежа парче торта?
  • Каква е?
  • Бисквитена.
  • О, тогава не искам…
  • Но защо, тази е много вкусна, с крем маскарпоне и портокали.

parche tortaЗачудих се що за рецепта за бисквитена торта ще е със сирене маскарпоне, та и с плодове. Престраших се да опитам и се съгласих да ми сложат едно малко парченце. Обаче знаете ли какво се случи? След това малко парченце последва друго, по-голямо. След него пък помолих да ми сложат малко да си занеса вкъщи. Не бях яла нещо толкова вкусно и апетитно до сега! Нямаше нищо общо с познатите ми нишестета!

Попитах приятелката ми как е направила такава вкусотия и се оказа, че никак не е толкова трудно колкото съм си мислела. Дори ми изпрати линк към рецептата, може да го видите в горния абзац.

А сега и да ви се похваля! Вчера и аз направих за първи път в живота си тази прекрасна бисквитена торта с маскарпоне и портокали. Получи се също толкова вкусно! Дори й сложих малко разтопен на водна баня шоколад върху орехите. Мисля, че се комбинира доста успешно с останалите съставки.

Не вярвам колко дълго време съм живяла в заблуда, че тортите с бисквити не са ми по вкуса. А то се оказва, че всичко опирало чисто и просто до рецептата. Ще запомня за друг път да не действам толкова предубедено и да не си вадя прибързани заключения.

Книги за оцветяване за възрастни

March 12th, 2016

Като бях малко дете, обожавах да оцветявам книжки. Редовно имах в себе си моливи или флумастри и молех майка ми да ми избира нови книжки за рисуване. Помня как за една Коледа си бях пожелала именно флумастри в над 60 цветя и много се зарадвах, когато Дядо Коледа ми донесе именно такъв подарък.

Скоро след това започнах училище, където много повече използвахме водни боички и се учехме на нови техники. Дори в тинейджърските си години продължих да рисувам, но само с графитен молив и тънкописец. Докато в един момент животът не ме повлече и това ми хоби постепенно заглъхна…

hand-coloring-book-720x465Сега обаче гледам, че по книжарниците са се появили някакви нови книги за оцветяване за възрастни. Общото при тях е, че са с по-сложни картинки от детските и имат много повече детайли. Но принципът е същият – взимаш молив или друго по избор и започваш да запълваш белите пространства, както прецениш за добре. Подбираш цветовете, стараеш се да не излизаш от очертанията и се вглъбяваш в текущата си дейност. Мисля, че заради това се водят антистрес книжки. Защото се занимаваш с нещо пипкаво, творческо и се абстрахираш от случващото се около теб.

Според мен идеята за подобни книжки за оцветяване за възрастни е страхотна. Хората имат нужда от нещо такова, което да отвлича вниманието им. И ми харесва, че е занимателна дейност. Според мен всеки човек има нужда от хоби, което да запълва времето му и да го разсейва, но не хоби като компютърни игри или гледане на телевизия. Мисля си за нещо по-творческо като рисуването и писането. Дори колекционирането на марки ми се връзва, но не и следенето на поредния ТВ сериал.

Алиса в Огледалния свят

February 7th, 2016

Гледахте ли продукцията на Алиса в Страната на чудесата от 2010 г.? Онази, в която Джони Деп е в ролята на Лудия Шапкар, Хелена Бонъм Картър е Кралицата на сърцата, а Ан Хатауей е Бялата кралица? Беше впечатляващ филм, с добър актьорски състав и много, ама много визуални ефекти и анимации. Лично на мен ми допадна, защото обожавам именно Джони Деп и Хелена Бонън Картър са сред любимите ми актьори.

Ето защо се зарадвах, когато видях и трейлъра към продължението на този филм, а именно Алиса в Огледалния свят. Филмът обещава същите талантливи лица на екрана и поне същата тръпка като предишния.

Признавам си, че самата приказка на Луис Карол никога не ми е била сред любимите. Някак си е прекалено странна за моя вкус. За сметка на това обаче филмите имат потенциал да се наредят сред челните в списъка ми.

В очакване на втори златен шанс

January 18th, 2016

Преди време една колежка ми гледа на карта, ей така, на шега. Направихме всичките необходими процедури преди това – аз разбърках картите, а тя ги подреди, както си му е реда на тази гледанка. Беше я научила от някаква баба. Това беше единствената гледанка, която моята колежка знаеше и на която беше запомнила коя карта как се тълкува. В една обедна почивка всички се бяхме наредили около нея и чакахме да чуем съдбата си. Мъжете от офиса ни гледаха странно как се заливаме от смях в кухнята, но нали знаете – женска му работа :). Пък и “гадателката” много интересно разказваше историите ни.

four-leaf-clover2Чаках си реда с нетърпение. То не бяха една тъмнокоси мъже, които гледат наляво и надясно, и руси имаше, но единственото по-съществено нещо, което ме заинтригува е, че през живота си съм пропуснала някаква огромна възможност, от онези съдбовните. Тази мисъл сега не ми дава мира и не мога да се сетя кой е бил този златен шанс. Имам някакви догадки само, но пък може ли човек да разбере, че нещото, което пропуска, всъщност ще се окаже златна мина в бъдеще. Успокоявам се с това, че поне птичето ми е кацнало на рамото, избрало е мен :).

Ако трябва да избягам от сферата на предсказанията, наистина имам чувството, че съм пропуснала някоя златна възможност, още преди картите да го покажат. Такова усещане имам от няколко години, когато ми се случи едно събитие, което преобърна представата ми за света из основи. Подозирам, че вътре в това събитие е била и моята възможност за по-добър живот, която не съм разпознала. Тогава бях съвсем друг човек, сега вече виждам не само с очите си. Иска ми се да вярвам, че ще ми се даде втори шанс – този път ще го уловя със сигурност.

Визуализирай новите възможности

January 4th, 2016

VisualizeНовогодишното ми пожелание към вас е да визуализирате новите възможности, т.е. нещата, които искате да ви се случат. Така програмирате мозъка си да се стреми към тях. Това важи с особена сила за онези, които са развили модел на мислене, който ги тласка към постоянна тревога за нещо и ги спира да живеят живота си пълноценно.

Естествено, че те не искат ежедневно да изпадат в тревожни състояния, но мозъкът им някак все натам клони. Трябва да разчупят този модел (не казвам, че ще е лесно) с визуализация не на лошото, което може да се случи, а на хубавото, на новите възможности, които ги очакват зад ъгъла.

Истината е, че повечето тревоги са само в нашата глава. Голяма част от опасенията ви просто няма да се случат. Тогава какъв е смисълът да си измисляте евентуални неприятни последствия и да се тревожите за тях? Така се натоварвате излишно и не може да видите хубавата страна на живота. Представете си тревожните ви мисли като черния облак, който закрива слънцето. То е там и чака да изгрее, но това може да стане само с ваша помощ.

Мисля си, че хората, които постоянно се тревожат за нещо, са развили техен си защитен механизъм на обмисляне на всеки един лош вариант, за да могат при случването му вече да са измислили как евентуално да излязат от неприятната ситуация. Представете си колко изтощително е това. Тази схема непременно трябва да се разчупи и да се направи място за позитивните визуализации.

Намери коледния дух

December 14th, 2015

Тази година коледният ми дух е на макс. Може би защото отдавна украсих елхата и всеки път като я видя със запалени светлини настроението ми се повдига. Харесва ми как покрай Коледа хората стават някак по-добри и дружелюбни. Но има и такива, които трудно намират коледното си настроение. Днешната статия е за тях. Моят универсален съвет е да се заемете с украсяване на дома с лампички, гирлянди, фигурки в духа на празника и каквото и да е друго, стига да е тематично. Може и сами да изработите украсата – в интернет е пълно с идеи какво и как може да направите.

6_unconventional_colors-longМоето златно правило за коледна декорация е да не я усложнявате прекалено, т.е. да не прекалявате с количеството и смесицата на цветове. Така хем няма да похарчите купища пари за украса, хем домът ви ще изглежда елегантно и изискано. Тази година съм предрешила елхата в 3 цвята – синьо, бяло и сиво. Гирляндите и играчките са всичките в тези цветове. Щеше ми се да имам от онези големи прозорци, които са от пода до тавана, за да сложа елхата до тях и тя да създава настроение на минувачите отвън. Миналия ден видях такова коледно дърво през нечий прозорец и много ми хареса.

Друг начин да се потопите в коледно настроение е да украсите себе си. Аз тази година си взех една пижама с мотиви, подходящи за празника, както и пухкави чорапи, които да й пасват. Всичко е на снежинки и много ме радва като облека този ансамбъл. Имам и един коледен пуловер, който нося, когато започне декември месец, не по-рано. И него много си го харесвам.

Не знам дали сте намерили коледното си настроение вече, но пък нищо не пречи да опитате с горните съвети. Ако не стане, ще мислим нещо друго :).

За пълнолунието довечера

November 26th, 2015

full_moon_water_640Тази вечер точно в 00:44 часа луната ще бъде в стопроцентова фаза на пълнолуние. Но това не е коя да е пълна луна, а тази, която, според поверието, сочи символичния край на есента и началото на зимата. Според някои традиции, точно тази луна означава време на еволюция. С изгряването й на небето ние трябва да се отърсим от нещата, които са ни мъчили и да ги оставим зад гърба си. Трябва да се пречистим, правейки разбор на това, което се е случило през годината, и да се отървем от нещата, които ни дърпат назад.

Един от начините за справяне с миналото, което не искаме да прекрачва прага ни след това пълнолуние, е да напишем всичките си премеждия на лист хартия и да го потопим в чаша с вода. Това буквално значи пречистване, тъй като водата има такива свойства. Ако трябва да осъвременим този вариант, то просто напишете в една бележка на телефона това, от което искате да се освободите, а после я изтрийте.

Втората стъпка е да напишете всички нова неща, към които искате да се стремите. Този списък трябва винаги да ви е пред очите, за да си напомняте да го следвате. В помощ за осъществяването на тези каузи биха били камъните лапис лазули, топаз или тюркоаз, които също трябва да носите със себе си.

Представете си как старото и неприятното потъва в чашата с вода, за да изплува новото и вълнуващото – точно такова, каквото винаги сте искали да бъде. Оставете светлината да пробие през тъмнината и се надявайте на по-добро утре.

Да се разходим в приказната гора

November 10th, 2015

Като видя някоя красива картина, ми се приисква да можех да рисувам. Сега, като слушам тази мелодия, ми се иска да мога да композирам. Толкова красиви неща може да създаде човек с двете си ръце и ума си, които да вдъхновят хиляди и да останат за вечни времена. Изпитвам възхищение от такива хора, те са истински творци, създатели на емоции. Тяхното изкуство те докосва и то дълбоко.

Композиторът зад споделеното от мен YouTube видео се казва Peter Gundry. Мое специално откритие, което задължително споделям с вас. Ако на работа имате проблем с концентрацията, послушайте неговите мелодии – на мен ми помагат. Божествени са. А конкретно тази я е писал за племенника си Sebastian като приспивна песничка. Харесва ми как зад нея има история. Представям си как я композира и си мисли за него – това я прави още по-трогваща. Аз като затворя очи и я слушам, си представям една блещукаща приказна гора. Сигурно изображението ми е повлияло 🙂

Хем си мисля, че композиторът заслужава световно признание, хем някак не искам музиката му да се комерсиализира. Малко егоистично звучи от моя страна, но така ще загуби специалността си и лекотата, с която е сътворена. Поне аз така я чувствам. Има ли натиск отгоре, магията ще изчезне.

Сякаш живеем чужд живот

October 28th, 2015

Стените, зад които сме се скрили, са високи. Там сме сложили собственото си аз, чувстваме се на сигурно място. Толкова много сме свикнали да отговаряме на нечии очаквания, че не си позволяваме да сме себе си, за да не разочароваме и да не бъдем отхвърлени.

Сякаш живеем чужд живот – този, който другите искат да имаме. Виждаме се не през собствените си очи, а през тези на другите. В стремежа си да им угодим се превръщаме в нещо, което не сме. Състезаваме се с останалите по красота, мускули, имоти, коли, телефони… и то твърде показно. Такива ли сме всъщност или такъв имидж искаме да си изградим, за да ни харесват? Нима е срамно да сме по-различни?

tumblr_m5bkvsz6j81r9ws4xo1_12801

В днешния свят има много всеобщи схващания за какво ли не, които се приемат за норма от всички. Ето защо всеки се стреми да се доближи колкото се може повече до тази норма, за да се чувства нормален, вписващ се, един от тях и т.н.

Дали в този свят въобще ни е възможно да бъдем такива, каквито сме? Той се стреми към уеднаквяване, ние се стремим да се впишем, а с тези универсални норми всички клоним към едно и също нещо.

Замисляли ли сте се дали нещата, от които се интересувате, наистина ви интересуват? Може би актуалността им сред всички останали ви кара и вас да искате да ги знаете просто за да се впишете. Не е изключено тези интереси да не са ваши собствени, а възприети.

Мнението на околните за вас не бива да бъде по-ценно от собственото ви. Не живейте живота си, за да угодите на другите, живейте го за себе си, ако може да устоите на натиска.